Вярата в ежедневието: къде да срещнем живият Бог

Бог е навсякъде. Той е там откъдето ще му позволим да влезе в сърцето ни. Не бива да си го представяме като дух, който невидимо се носи насам-натам и изскача отвсякъде. Бог е по-скоро причината, която присъства във всичко, духът който дава живот на всяко нещо, енергията, която тече във всяко нещо, любовта, която е втъкана във всичко. Поддържа света и го пропива. Той е извън мен и в същото време е в сърцето ми. Той е в света и в същото време над света. От време на време трябва да се отдръпна от света, за да Го открия в тишина. Ако обаче съм достатъчно внимателен мога да Го открия навсякъде. Апокрифното евангелие на Тома, гностически текст от II в, ни предава следните думи казани от Исус: “Аз съм светлината , която е над всички тях. Аз съм всичко. Всичко произлиза от Мен и всичко се връща при Мен. Разцепете дървото, Аз Съм в него. Вдигнете камъка, и там ще Ме намерите”.


Не можем да смятаме Бог като образ сред другите образи. Можем само да Го познаем като този, който е във всичко и над всичко. Този, които е изцяло Друг, който неочаквано ни вижда в един образ, предизвиква ни с една дума, озарява ни в една среща и който ни се показва в творението.


Можем да мислим Божието присъствие само с противоположности: Бог е в мен и извън мен. Той е творецът, който поддържа съществуването на света. Той е силата, която прониква във всяко нещо. Бог е този, който ме придружава винаги. И в същото време е Богът, далечен и неразбираем. Той е неуловим, пред Него се прекланям и Него обожавам. Той е този който ме приютява в Своята любов и чрез чието спасително присъствие съм защитен. Той е този, който ме предизвиква и подтиква да продължавам житейския си път и който ме подържа и ми дава отечество. Той е абсолютния Друг и все пак изцяло в мен. Там където съм аз самия, там се осъществява връзката ми с Бог, който ме води към истинската ми същност.


Мога да открия Бог преди всичко в света и по-точно чрез сетивата си. В красотата на света мога да открия красотата в най-висша степен. Тази красота е Бог. Мога да чуя словото Му в човешката реч и да доловя Недоловимият в музиката. Във виното мога да усетя сладкия Му вкус, в аромата на тамяна мога да помириша нещо от Неговото тайнство, а в цветето мога да докосна нежността Му. И все пак не мога да Го уловя. Сетивата посочват нещо различно от техния опит, което е невидимо и недоловимо. Ако погледна към небето обсипано със звезди, тогава ми се представя нещо от Божието величие и красота.


Историята също е място в което можем да изпитаме присъствието на Бог. Мога да посоча моменти в историята на света за който вярата твърди: тук се разкрива Бог. Такива са раждането на Неговия Син, Неговата историческа мисия в Палестина, Неговите смърт и възкресение. Мога да разглеждам различни исторически събития на освобождение като Божия намеса и мога да видя в събития от близкото минало, като например безкръвното падане на Берлинската стена, намесата на Бог. В историята на моя собствен живот мога да изредя достатъчно примери, за които мога да кажа: тук почувствах Божията близост, Неговата защита, Неговата грижа и Неговата любов. Бях докоснат от Божественото, което мога да опиша само Бог. Срещата с Бог не винаги предполага среща с един непокътнат свят. И не винаги срещаме Бог само в доброто. Често става така, че там, където се е случило нещо тежко, когато сме били наранени или когато някой ни е сторил нещо лошо, в това същото време сме почувствали нещо, което ни е подкрепяло, което ни отдалечава от злото, и което всред страданието ни дава чувството за мир, който е по-силен от нашето външно благосъстояние.


По същият начин е важно за мен да изпитам близостта на Бог вътре в себе си. Августин, големият Учител на Църквата, казва, че Бог ни познава по-добре отколкото ние самите себе си. Следователно, ако погледнем вътре в себе си можем да го почувстваме. Но Бог, който е в нас ни се изплъзва. Той е недостъпен и все пак вътре в нас. В момента на тишина, там, където не преминава нито една човешка мисъл, това е мястото което Бог заема у нас. И понякога дори можем да го чуем. Когато сме напълно единени със себе си, в този момент забравяме за себе си. Вече не мислим за това, което сме изпитали, а просто присъстваме. Така ние сме в Него и Той в нас.
 
По Анселм Грюн, Бистра Пищийска