Изабел Русинова представи в Рим съвременна българска поезия и драматургия
Bravò; съвременна
временна българска проза; ...новата българска култура от Родопите до Черно море...Това
се чете на афиша на Домът на съвременната международна драматургия “Bravò”, който
на 13 декември представи в престижния римски театър “Valle”, намиращ се между „Кампо
де фиори” и площад „Навона”, спектакъл, посветен на българската култура. Основател
и ръководител на културната асоциация Bravò е актрисата от български произход Изабел
Русинова, която от 2004 представя автори, драматурзи, режисьори от различни страни,
за да запознае италианската публика с новия театър и драматургия на други народи.
След западноевропейските страни, латиноамериканските и новия театър в пустинята
(„Под небето и с вятъра на Сахара”), прожекторите на това седмо издание бяха насочени
към съвременна българска проза и по-специално към наскоро преведените на италиански
език Йордан Радичков, Георги Господинов и Алек Попов. Както винаги на оригинален език
и с музика на живо. Произведенията прозвучаха на български италиански в изпълнение
на актрисите Диана Бациева, Тоска Д’Акуино и Изабел Русинова със съпровода на тромпетиста
Венцислав Благоев и под организацията на БКИ-Рим и културната асоциация "Ars Millennia"
Освен работа в модата между Ню Йорк, Париж и Рим, Изабел има дългогодишно
участие в киното, става популярен водещ в италианската държавна телевизия RAI, и
достига дори сцената на популярния музикален фестивал Сан Ремо. „Бях обзета от успеха
и се преместих от Милано в Рим, по-късно рабрах че съм секс символ, започнаха предложенията
в киното „, казва за себе си Изабел Русинова. „Аз обаче се опитвах да следвам, доколкото
е възможно, нещата които са на онази Изабел, която познавам и с която говоря преди
да заспя, давайки оценка на изминалия ден. Това е добро правило и го предадох на моите
деца, както на времето майка ми Цветана и баща ми Ромео са ме научили на него”.
От
1998 с продуцентската къща “Ars Millenia” продуцира театрални спектакли представяни
на най-големите фестивали, документални филми, както и организира културни събития
със социален акцент. Централно място заема жената. Автор е на сценария на поредицата
документални филми „Светици”, разказваща историята на жени станали светици, но също
се бори с изкуството срещу насилието над жени. Изабел Русинова обича децата,
организира рецитали и дори има две написани книги за деца. От 2004 дава началото на
Bravò в което сега дава място на културата на родната и страна:
********* „Винаги
участвам с голям ентусиазъм, но този път той е двоен. Ентусиамът, придружава седемте
издания на инициативата, която има задачата да изследва всички ново в културата на
различните страни. В този случай това е България и поради моя български произход,
естествено, той е двоен, защото желанието да запаля любопитството и да разкажа, макар
и накратко на италианската публика за съвременната култура на България, е много стимулиращо
за мен. Защото вярвам, че съвременната драматургия, новите автори, новите писатели
и новата литература и поезия от целия свят винаги има нужда да бъде широко проектирана
към публиката. Същевременно, публиката има нужда да увеличава своята чувствителност,
посредством творбите на новите автори.
Вие сте родена в София, но живеете
извън България. Как поддържате връзката си с родината? Дори
и чрез онова непрестанно любопитство към българската култура. Бих искала, като жена
и актриса от български произход, да помогна за опознаване на съвременната българската
култура и за нейното оценяване, което за мен е голямо задоволство. Снимала съм в
България, а сега работя по един нов италианско-български проект. Надявам се да успея.
Казвате,
че поезията е средство за разкриване на душата на един друг народ. Какво италианците
могат да научат за българската душевност? Българският народ притежава едно
голямо сърце, както и италианския, но го изразяват по различен начин. Ако трябва да
изразя италианското сърце бих употребила много и най-различни цветове. Българското
бих изразила с по-силни и ярки цветове, които по-малко се преплитат, защото славянската
душа е много дълбока, белязана от страдание, мъдрост и търпимост. Но и двете са много
близки и си приличат”.
Специално място бе отделено на поезията на Божана Апостолова,
чиито стихове бяха преведени за случая от професор Джузепе Дел Агата, преподаватал
по български език и литература в Университета в Пиза и известен българист и преводач:
********* „Превел
съм разказите на Алек Попов, ”Митология на прехода”, изадени от едно сицилианско издателство.
На Георги Господинов също съм превел разказите, издадени от поетесата Божана Апостолова,
която присъства на представянето в Рим. Превел съм също и няколко нейни стихотворения.
Също така съм превел „Мюре” на Йордан Радичков и „Смокове в ливадите”, издадени от
издателство „Voland”, които много ценя и които бяха посрещнати много положително в
Италия. От Алек Попов издателство „Voland” издаде „Мисия Лондон”, преведена от мой
бивш докторант. Получих от Алек и DVD на филма, който е най-гледания в България за
последните 20 години и вече три пъти го гледам. Знам, че едно италианско издателство
е закупило от Австрия правата за втория роман на Алек Попов „Черната кутия”. Много
ми се иска да бъдат преведени фантастични пиеси на Георги Господинов, “DJ” и „Апокалипсисът
идва в шест вечерта”, но засъжаление според системата на преводната литература в Италия
театър по-трудно се превежда.
Какво според вас какво още би могло да се
преведе от български автори за италианската публика? Не е лесно, защото общото
културно-политическо положение и в Италия и България е повлияно от кризата, а в момента
и двете правителства правят съкращения . Работил съм в преводната литература и знам,
че това става обикновено с държавна помощ и отскоро благодарение на субсидиите на
ЕС, но има някои преводи, които не са преведени от български, а от други езици. За
съжаление открих, че тази лоша практика продължава. Затова се надявам, „Черната кутия”
на Алек Попов да бъде преведена от българския оригинал”.