Папската Римска Академия за Археология празнува 200 години

Папската Римска Академия за Археология празнува 200 години. По този повод на тържествена церемония в Рим бе припомнена нейната история и мисия, както и ценния принос, който тя предлага за съхраняването и повишаването на качеството на античното и средновековно археологическо и културно наследство. Сред изказванията трябва да се споменат поздравленията отправени от кардинал Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана и покровител на Папската академия, както и от Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура.


“Няма съмнение, че съвременният свят все повече се нуждае от историческа памет (…).Въпреки че доминиращата култура е непосредствено белязана от "carpe diem" (изживей в мига), в човешката душа, рано или късно, се въздига неудържимото желание да разберем откъде идваме, по кой път сме поели, за да разберем кои сме и къде отиваме. Това е въпросът за смисъла на живота ни." Така Държавният секретар кардинал Тарчизио Бертоне, обясни стойността и значението на културния принос на Папската Римската академия по археология, която от създаването си през 1810 г., насърчава опазването и подобряването на археологията и историята на античното и средновековно изкуство. Нейните усилия са насочени към съхраняване на историческата памет на човечеството, с жив усет за миналото с което отговаря на една първостепенна и неотложна културна нужда. Както подчерта кардинал Джианфранко Равази:


“Един филолог от миналия век с голямо значение Джорджо Паскуали, през 1920 г. пише, че който не си спомня, той не живее. Паметта не само е възможност за ретроспективен поглед към миналото, но преди всичко за да разберем себе си, навлизайки в настоящето и отправяйки се към бъдещето. Безпаметния човек не знае нито къде е нито накъде да тръгне”.


Папската Римска академия по археология предлага една необходима ориентировъчна точка за съвременния човек, богата на нюанси и възможности, твърди професор Летиция Пани Ермини, президент на Института:


“При нас идват последните открития от работата на международно ниво. Става въпрос за разкритията в Африка, Турция, от разкопките на остров Малта, проучванията на скулптурата на Константинопол, баптистериите в Барселона, Испания и Поатие, Франция”.


Според кардинал Равази, историческото и културното наследство продължава да ни предоставя изненадващи разкрития:

“Археологията е един от типичните примери за възстановяването на историческата памет и също възможността да потвърдим стойността на красотата, защото обикновено монументите носят в себе си своя значимост, свое благородство, които често днес се изгубват сред грозотата. От друга страна, те носят духовност: в повечето случа, миналото ни предлага велики примери, значим опит и герои, които превъплъщават в себе си ценности, добродетели и дълбоки човешки преживявания. Тяхното възстановяване е също един начин да успеем да ги осъвременим”.

Едно структурно възстановяване, което не може да бъде отделено от възстановяването на една артистична и културна чувствителност,която е необходима за пълното разбиране на посланието, което идващо от древните произведения, допълва кардинал Равази:

“Както правилно казва немския поет, Уилмс, ние имаме велики монументи, като катедралите, които днес често са превърнати в "празни черупки", не само защото упадъкът унищожава животът в тях, но също и защото в тях е изчезнало диханието на тези, които продължават да го използват.. Посещението на един паметник не означава само да го разгледаме, но означава също да навлезем в неговата атмосфера. Когато става въпрос за големи храмове, означава да навлезем и в една все още жива духовност”.

bp/ rv