Папският проповедник отец Раниеро Канталамеса: Рождество Христово е отговор на сциентизма, отричащ съществуването на Бог

„Желая трите размишления за това предколедно време да бъдат малък принос към нуждите на Църквата, които подтикнаха Папа Бенедикт XVI да учреди Папския Съвет за насърчаване на новата евангелизация и да избере за следващата Редовна Генерална Асамблея на Синода на епископите темата “Новата евангелизация за предаването на християнската вяра”. Това каза отец Раниеро Канталамеса, проповедникът на Папския дом, в своята първа проповед за предколедното време, в параклиса „Redemptoris Mater” в апостолическия дворец в присъствието на Папата. “Целта – уточни отец Канталамеса – е да се идентифицират някои основни възли или пречки, които правят много страни с древна християнска традиция "безразлични" към Евангелието, както казва Светия Отец в Motu Proprio с което учреди новия Съвет. Възлите или пречките, който имам намерение да разгледам и на които бих искал да дам един отговор от позицията на вярата са сциентизма (бел. ав. „силно убеждение във всесилието на науката”), секуларизма (бел.ав. „отстояването, че политическото управление и институции трябва да стоят и да действат независимо от религията и/или религиозните вярвания) и рационализма (бел.ав. „доктрина, която учи, че истината може да бъде открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вяра и религиозни учения”)”. В първото размишление, проповедникът на папския дом насочи вниманието към сциентизма. Когато един учен атеист твърди, че “Бог не съществува”, обясни отец Канталамеса, “той съди един свят, който не познава, прилага своите закони към обект, който е извън неговата компетенция”. “За да видим Бог – поясни отец Канталамеса – е необходимо да погледнем от една нова гледна точка, трябва да излезем от господстващия наоколо мрак”. Но, предупреди свещеникът, “отхвърлянето на сциентизма не бива да ни води към отхвърлянето на науката или недоверие към нея. Това би било в ущърб на вярата, повече отколкото на науката”. За един отворен и конструктивен подход към науката, посочи проповедникът, ни даде ярък пример Блажен Джон Хенри Нюман. Освен това „конкретен пример за новия и позитивен подход на Католическата църква към науката е Папската Научна Академия, в която видни учени от цял свят, вярващи и невярващи се срещат, за да изложат и обсъдят свободно своите идеи по въпроси от общ интерес за науката и вярата”. Въпреки това, трябва да бъдем внимателни, тъй като сред учените невярващи съществува един вид надпревара, особено сред биолозите и космолозите, кой ще стигне по-далеч в утвърждаването на цялостната маргинализация и незначителност на човека във Вселената и в огромното море на живота”. Точно “тази визия за човека предизвиква практически последици в културата и манталитета”. Това е гледната точка, завърши проповедникът на Папския дом, „на един анти-хуманизъм, или дори на атеистична нехуманност".


bp/ Sir