ІІ Предколедна неделя - проповед на отец Яромир

"Покайте се; царството Божие е близо" (Лука, 3, 1-12)

Пустинята била място на много библейски пророци и с пост в пустинята започнал да проповядва и Иисус Христос. В Библията “пустиня” означава място необитаемо от хората, място без вода, тогава и без живот - накратко казано - нищо хубаво. Когато Бог сътвори земята, тя беше райски кът - градина с дървета, животни, птици. Всичко живо се раждаше благодарение на Божията благодат. Там където нищо не расте или има само тръни, земята се връща към първоначалния хаос. Въпреки това виждаме в историята на Израил нещо интересно. Бог води своя народ в благословената земя, но ги води през пустинята, и то не кратко време, а цели четирдесет години. Защо Господ е избира този път?
Пътят през пустинята е бил за очистение. По време на египетското робство евреите имали тежък живот, но едва напуснали стария живот в Египет (докато пътували през пустинята) вече им домъчняло за пълните тенджери с ядене. Старият Египет е символ на изобилие. Река Нил е толкова пълноводна, че житото и зеленчуците стигали за всички жители. Изобилието обаче превръща човека в роб. В пустинята народът се завърнал към свободата, но също и към бедността. Ако Евреите не били получили специална помощ от Бог, сигурно биха загинали или смирено биха отишли при служителите на фараона и биха помолили за разрешение да се завърнат. Изкушението е добре описано в Библията. Но евреите са го преодолели, защото преживяли няколко пъти специалната Божията помощ в ситуации на безпомощност.

Тук се намираме пред едно противоречие. В началото Бог сътвори всичко за човека и то в изобилие, за да познае човек Бога чрез сътворението. Но след греха става нещо странно. Точно изобилието е което ни заслепява и всъщност се срещаме с Бог в празнотата, в бедността, в човешката душевна пустиня. Ето там чуваме Неговия глас. От човешкия опит знаем, че в трудните моменти най-близкия ни приятел е само Господ. Струва ли Ви се безнадеждно? Виктор Иго в романа “Клетниците” разказва за един селски свещеник, който направил много добрини, но накрая на живота си ослепял. Живял със своята сестра, която много го обичала. Писателят описва: “Няма по-голямо щастие, да си в ръцете на този, който знаеш, че те обича. Този който обича, е щастлив когато вижда, че без неговата помощ, другият няма да се справи.” Това е само малък отблясък на преживяването, на осамотения човек, когато се среща с Бог. Затова пророците отивали в пустинята. Там проповядвал и св.Йоан Кръстител. И това може би е нелогично. Пророкът получава от Бога едно послание - да говори на народа. Би трябвало да отиде в градовете и да говори по площадите. Там говорят водачите и политиците. Пророкът обаче отива в пустинята. На кого ще говори? И тук виждаме нещо необяснимо за нас. Хората от градовете сами пристигат да го чуят. Бог ги изпраща. Виждаме, че от това има голяма полза. Колко усилие трябва да положи един политически водач, за да спечили симпатия на хората! Трябва да говори, каквото те искат да чуят. В пустинята идват само тези слушатели, които Господ изпраща, за да чуят пророка. Проповедникът няма итерес да се хареса на слушателите си, да ги спечели. Той е свободен в това което казва, не се страхува да казва цялата истина. Тези, които не го харесват, не са принуждавани да идват. Истината отново демонстрира интересна сила. Накрая повече хора слушат пророка в пустинята, а не политическия водач по площадите.

Това библейско преживяване е живо и актуално също и в днешно време - църквата има пророческо послание. Нейният глас е викът от пустинята. На пръв поглед изглежда, че няма надежда “гласът и” да проникне в света, който живее според други правила, да проникне в публиката, която иска да чуе други думи, между хората, които живеят обратното на това, което препоръчва Евангелието. Въпреки всичко това, в историята на църквата виждаме интересно случване. В миналото е имало стотици и хиляди, наречени политици и водачи, които проповядвали на хората. Те имали огромни успехи. Къде са сега? Забравени. Гласът на църквата, на нейните учители и светци не спира да говори, защото е глас на Господа. Същият глас е сътворил света и затова Божието слово го пази, въпреки, че се чува само от пустинята.
 
отец Яромир, мисиoнер в България от общността на отците Салезиани