Мисията на Блажен Йоан XXIII в Истанбул

25 януари 1960 е датата, която бележи началото на дипломатическите отношения между Светия Престол и Турция. Оттогава са изминали 50 години, а днес от дистанцията на времето може да се види важното значение на тази годишнина, която е мост между два свята – на Запада и Изтока и между християни и мюсюлмани. Един от пионерите за този диалог и посланик на любовта и браството между хората, като едно голямо човешко семейство, е монс. Анджело Ронкали, бъдещия Папа Йоан ХХІІІ. На 24 ноември 1934, след десет годишен престой в България, той е назначен апостолически администратор за латински обред в Турция и Гърция със седалище в Истанбул. Какъв е спомена за него и неговата мисия? По стъпките на монс. Ронкали в Истанбул пое Десислава Попов:

*********
Апостолическият викарий на Истанбул и Анкара, епископ Луис Пелатр отваря пред нас вратата към параклиса в старата Апостолическа делегатура в Истанбул на ул. Папа Ронкали. Тук, в продължение на 9 години, Апостолически делегат на Турция и Гърция е бил архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII. В момента делегатурата е затворена и само от време на време служи на гостите и на Апостолическия нунции, чието седалище е в Анкара. Монсеньор Пелатр ни въвежда в параклиса, който се намира на партера. Показва мястото за молитва на своя предшественик, което до днес стои от дясната страна на параклиса, пред олтара. Резбованите мотиви, върху място за молитва, Ронкали е измислил сам. Обръща внимание на светото причастие, в което се съдържа частица от Блажения папа, който се е молил тук. Над страничния олтар е картината на Йоан 23.


„Пeриодът на пребиваване в Турция и предишните 10 години в България са били за него много важни, казва епископ Луис Пелатр. Именно тук той разбира, че Църквата трябва да бъде за целия свят, че не може да бъде затворена в себе си. Това го подтиква към идеята за свикване на Събора. Мисълта за Църквата, отворена и пратена по целия свят, Йоан XXIIII повтаря и на смъртния си одър”.

На стената в преддверието на курията е картината на която стоящият на брега на Босфора, Йоан XXIII дава причастие на епископ Пелатр. Архиепископ Ронкали пристига в Истанбул през 1935 г. и остава тук до края на 1944 г., когато е изпратен като папски нунций в Париж. Никога не се е оплакал, нито в България, нито в Истанбул и не е искал да бъде повишен на по-престижна мисия. „Аз няма да направя никога, косвено или пряко, каквато и да било стъпка, за да променя настоящата ми ситуация, ще се грижа само за днешния ден, като позволявам на другите да действат и да ме изпреварват, ако искат. Сам за бъдещето си няма да се грижа”- пише в „Дневника на душата.”


Истанбул е бил трудно място поради много причини. От политическа гледна, тъй като младата турската държава, изградена върху идеята на национализма, не е признавала правния статут на Католическата църква (както впрочем е и днес.) Но все пак архиепископ Ронкали, като представител на Светия Престол, е спечелил невероятно уважение и приятелството на дипломати. Един от тях - германски посланик Франц фон Папен, помага на архиепископ Ронкали при спасяването на евреите от Полша, Словакия, Унгария и България по време на Втората световна война. Фон Папен всеки ден е помагал в службите на Ронкали. Той е дарил витража над стълбите, които водят към първия етаж делегатурата.

След войната архиепископ Ронкали се застъпва за фон Папен по време на съдебния процес в Нюрнберг, като свидетелства, че дипломатът е помагал при спасяването на евреите. Фон Папен е бил оправдан. Още по-сложни са били отношенията с Източната църква, чиито патриарси са именно в Турция. Бъдещият папа с неговата доброта, тактичност и чувство за хумор премахвал бариерите, като подготвял екуменичния прелом на събора. Недоразумения, казано по-тактично, между християните разделени от живот в омраза през вековете, го навеждат до простата идея, да търси това, което обединява, а не това, което разделя.


Апостолическият викарий на Истанбул и Анкара, епископ Луис Пелатр, от 40 години служи в Турция 

Какъв е бил животът на Анджело Ронкали в Истанбул, след като пристига тук от България?
„Когато пристига в Истанбул монс. Анджело Ронкали поема функциите на Апостолически делегат едновременно в Република Турция и в Гърция. Освен в Истанбул, той установява връзки и с правителството в Анкара. Там се среща с представители на турското правителство. Монсеньор Ронкали не е дипломат от кариерата, тъй като няма стаж в тази насока. Той е по-скоро привърженик на пасторална дейност и това многократно е потвърждавал. Той се е считал по-скоро като епископ на епархия и това му е било при сърце. С оглед на това той развива пасторална дейност в Истанбул, катедралата Св. Дух е неговото епископско седалище. Той не провеждаше политика, а проповядваше, като епархиен епископ. Редовно посещаваше енориите, монашеските общества и отслужваше Божествената литургия във всички енории във връзка с техни празници. Същевременно той посещаваше училищата, насърчаваше благотворителната дейност, извършвана от монахински общества и изобщо се изявяваше като истински духовен пастир. За всички беше ясно, че той по природа беше призван да бъде духовен пастир. Не в малка степен допринесе за изграждане на братски отношения между Католическата Църква и Константинополската патриаршия. Трябва да подчертая, че със благия си характер той си създаде многобройни приятели и почитатели, както сред управляващите, така и сред обикновените граждани. Той въведе в ритуала на богослужението молитвата „Бог да бъде благословен, благословено да бъде Неговото Свято име” на турски език. (Tanri murabek olsun!)
Това потвърждава факта, че той е човек на диалога. И наистина диалог бе установен както с Вселенския патриарх, с Арменската общност, както и с мюсюлманските ръководители. Той никога не е смятал, че един ден ще бъде папа, но този опит придобит по време на престоя му в Истанбул, ще го определи по-късно като „ папа на диалога”.

„Четейки неговия „Дневник на душата”, разбираме че опитът му в тази част от Европа по-късно ще доведе до Втория Ватикански Събор. Как опитът на папа Ронкали в България и Истанбул е формирал неговата екуменична мисия?
„Личното ми убеждение е, че престоят му в България и в Турция и Гърция бе за него школа и той разбра и вече като Римски първосвещеник, че диалогът е мощно средство в наше време, за разбирателство и с православни и с мюсюлмани. Това за него бе наистина едно откритие”.

Художникът на Блажения папата 
На улица Ронкали в Истанбул, срещаме случайно минаващият от тук художник на портретите на папа Ронкали, Ерол Сарафян. За картините с лика на папа Ронкали той казва:

„Портретите поръча ръководството на католическата църква в Истанбул, но аз ги работих с голямо уважение към личността на Папа Ронкали. Слушал съм много за него, и така създадох образа, който виждате”.

О. Вишневски: Примерът на Йоан XXIII продължава да вдъхновява 
Oтец Дариуш Вишневски, францисканец от Полша, който служи сред полската колония в Турция и в Църквата Св. Антони в центъра Истанбул.


Какъв е споменът за мисията на Блажения Папа Йоан XXIII в съзнанието на жителите на днешен Истанбул?
„Мисля, че примерът на Йоан XXIII продължава да вдъхновява, не само християните, но и сред мюсюлманите предизвиква израз на уважение, защото той е бил пионер на движението на екуменизма и диалога между религиите. Той е успял, благодарение на своето отворено и добронамерено отношение, да спечели приятелството на хора от много различни среди. Затова в Турция е смятан за приятел. Скулптурата пред църквата Св. Антон, която представя Йоан XXIII, е израз на уважение към всичко, което той е направил тук. Надписът под неговата статуя представя бъдещия папа и апостолически делегат в Истанбул, като приятел на Турция. Това е известен факт за турското обществото и Джузепе Ронкали е един от най-разпознаваемите представители в йерархията на католическата църква тук в Турция”.

Преди да тръгне от България за Истанбул, монс. Ронкали отива да се сбогува с Царица Йоана, пише в спомените си от онова време българският дипломат Иван Станчов. Царицата казва на монс. Ронкали, че следващата им среща ще бъде в Рим, когато той ще е папа. А той с присъщата си непринуденост и скромност й отговаря, че жените са фантазьорки.


За Радио Ватикана от Истанбул
Десислава Попов