Вярата в ежедневието: Бог ли е Исус или човек като всички нас

Исус, така ни казва догмата на Църквата, е във всичко човек и във всичко Бог. Въпросът е: как да разбираме това? Първо, ние виждаме Исус като човек. Той идва от едно конкретно семейство. Расте, учи занаят, напуска дома си, събира около себе си ученици и става странстващ проповедник. Говори на хората, лекува болестите им, бива използван в политическите търкания и накрая е разпънат на кръст. Исус е еврейски равин, който споделя много от вярванията и идеите на другите учители евреи.


В същото това време обаче в Исус има нещо, което ни очарова. Самият Исус говори за себе си в образи зад които проблясва Неговата мистерия. Говори за себе си като за Човешкия син, или просто за Синa. В евангелието на Йоан под това винаги се разбира Синът на Небесния Отец. След смъртта си Исус се явява на учениците Си и така за тях става ясно, че Той не е останал в смъртта. Бог Го е възкресил. След като научават и по определен начин изпитват възкресението Му, учениците му все повече разсъждават върху това кой всъщност е Той. Те разбират, че Той не само е бил син възлюбен от Бог, нещо което евреите твърдели за всеки добър цар, пророк или посветен, но че Той е Божият син по един неповторим начин, че в Него присъства сам Бог.


Догматиката на ранната Църква, превежда на езика на гръцката философия това, което учениците се опитват да изразят със своя речник формиран от еврейската чувствителност. Съборите в Ефес и Калседония изразяват тайнството на Исус с формулата “истински човек и истински Бог, две естества в една личност”.


Божественото не се е смесило с човешкото, Исус си остава истински човек. Важно е днес да гледаме на него като на един човек с изключително дълбока религиозност, който е в дълбока връзка с Бог и Го известява на другите. В Него обаче има нещо повече. Той е Божият Син. Бог е в Него. В Него Бог предаде Себе си в пълнота. Той е Словото което стана плът.


Всичко това си остава тайнство. Винаги ще остане чувството, че в крайна сметка не можем да Го разберем. За мен доброто богословие е това, което познавайки тайнство не се ограничава с твърдението “Исус не беше нищо друго освен…”. Всички твърдения, който настояват, че знаят с точност това, което Той е, са неточни. Богословието е опита да се запази отворена тази мистерия. Да се определи Исус като истински човек и истински Бог означава да се запази отворено тайнството , за да не ограничаваме Исус до нашите мерни единици и да не Го затваряме в нашите разбирания.

По Анселм Грюн, Бистра Пищийска