Папата ръкоположи 24 нови кардинали: Църквата не е власт, а служение
На тържествена литургия във Ватиканската базилика „Свети Петър” Бенедикт ХVІ положи
червената кардиналска берета на 24 нови кардинали. Те са от четирите континента: 15
от Европа, като от тях 10 са италианци, 4 от Африка, 4 от Америка и 1 от Азия. В препълнената
базилика, освен много вярващи и близки на неокардиналите, присъстваха акредитираните
дипломати към Светия Престол. На 21 ноември, Папата ще отслужи с новите кардинали
евхаристична литургия на която тържествено ще връчи на всеки един поотделно кардиналския
пръстен.
Това е третата поредна Консистория в понтификата на Бенедикт ХVІ.
Тържествената церемония започна под звуците на химна „Ти си Петър”, а Папата поздрави
новите кардинали застанали в полукръг около централния олтар на базиликата. В словото
си към тях Папата припомни, че с този акт те стават „особени и ценни сътрудници” на
Свети Петровия приемник. Това не е увенчаване на „лична амбиция”, а акт на смирение
и служение към Христос и Църквата, подчерта Бенедикт ХVІ. В Църквата, допълни, човешкия
модел за власт не е валиден, а „логиката на умиването на нозете” и „логиката на служението”.
Затова кардиналското достойнство, означено с червената берета, припомня, че тяхното
служение трябва да бъде знак за „връзката с Христос и с Бог, жертваки се на Кръста”.
Позовавайки се на Евангелието в което Исус обяснява на своите ученици примата на Бог,
Папата заяви:
„Всяко църковно служение е отговор на Божия призив,
а не плод на личния план или амбиция. То е приспособяване на личното
желание с онова на Небесния Отец, както Христос в Гетсиманската градина. В Църквата
никой не е господар, авсички са призвани, докоснати и
водени от Божествената благодат”.
Папата припомни и думите на
Исус към учениците, отговаряйки на въпроса кой е по-голям и кой е пръв за Бога: онзи,
който не следва господството, типично за управляващия държавата, а следва логиката,
която Исус лично свидетелства:
„Критерият за големина и първенство,
според Бог, не е господството, а служението; дяконията е основния закон на христовия
последовател и на християнската общност, а в него се отразява „Божието
Господство”. Това послание важи не само за Апостолите, а за цялата Църква,
особено за онези, които имат ръководна задача сред Божия народ. Това не е логиката
на господството и властта, според човешките критерии, а логиката на умиването на нозете,
логиката на служението и логиката на Кръста, който е в основата на всяко упражнаване
на властта”.
„Мисията за която Бог ви зове” и която „изисква още
по-голяма отговорност в църковното служение”, допълни Папата, изисква още по-голямо
желание за придобиване стила на Божия Син”, дошъл сред нас, „за да ни служи”:
„Това
означава да Го следвате в смиреното и пълно даряване на любовта към Църквата, негова
съпруга, както и на Кръста: на кръстното дърво, житното семе, което
Небесния Отец оставя да падне на земята, умира, за да даде плод на света. Затова е
необходимо още по-дълбока и здрава връзка с Христос”.
В края на
церемонията Папата и новите кардинали си размениха прегръдката на мира, а след това
и с другите кардинали от Кардиналската колегия. Така след днешното кардиналско ръкоположение
броя на кардиналите нараства на 203-ма от които 121 с право на избирателен глас.
Сред
църковните служители в Курията в кардиналски сан бяха въздигнати италианците монс.
Анджело Амато, префект на Конгрегацията за каузата на светците; монс. Мауро Пиаченца,
префект на Конгрегацията за клира; монс. Джанфаранко Равази, председател на Папския
съвет за култура; монс. Фортунато Балдели, главен пенитенциар; монс. Веласио Де Паолис,
председател на Префектурата за икономическа дейност на Светия Престол. Заедно с тях
и американският архиепископ Раймонд Лео Бурке, префект на Апостолическата сигнатура;
швейцарският архиепископ Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на
християнското единение; африканския монс. Роберт Сара от Гвинея Конакри, председател
на Папския съвет Кор Унум; италианците монс. Паоло Сарди, про-патрон на Малтийския
Орден и монс. Франческо Монтеризи, архиерей на папската базилика Свети Павел.
Сред
диоцезалните епископи в кардиналски сан ще бъдат въздигнати архиепископа на Палермо,
монс. Паоло Ромео; архиепископът на Мюнхен, монс. Райнхард Маркс; архиепископът на
Варшава, монс. Казимиеж Нич. Също така архиепископът на Вашингтон, монс. Доналд Вуерл;
архиепископът на Киншаса, монс. Лоран Пазиня; почетния архиепископ на Лусака, монс.
Медардо Мазомбве; архиепископът на Коломбо, монс. Малком Дон; бразилският архиепископ
на Апаресида, монс. Раймундо Асис; почетния архиепископ на Кито, монс. Раул Чирибога
и Александриския патриарх на коптите, Антониус Нагиб.
Сред новите кардинали
4 са над осемдесет годишна възраст, които нямат избирателен глас. Това са испанския
архиепископ, монс. Жозе Мануел Естепа Лауренс; почетният председател на Папската Академия
за Живота, монс. Елио Сгреча; бившият ръководител на Сикстинската Капела, маестро
Доменико Бартолучи и монс. Валтер Брандмюлер, бивш председател на Папския комитет
за исторически науки.
По традиция, след церемонията за кардиналско ръкоположение
в някой от най-престижните ватикански зали се проведе визитата на вежливост на новите
кардинали. Сред тях е и председателят на Папския Съвет Cor Unum, кард. Роберт Сара,
родом от Гвинея-Конакри. Пред Радио Ватикана новият кардинал споделя какво означава
за него, но и за африканския континент, избирането му за член на кардиналската колегия:
********* "За
мен това е Божия благодат, която не заслужавам, но също и призив да обичам още повече
Господа и да умра за Него, за Евангелието и спасението на света. Това е същевременно
чест, но и призив. Благодаря на Светият Отец, че ме дари с тази чест, но съзнавам
също, че това е призив от Бог за един по-свещенически и по-християнски живот… Смятам,
че днес света се нуждае от хора, чийто живот е белязан от живото присъствие на Бог
в света. Издигането ми в кардиналски сан тълкувам като Божий призив, за по-голямо
християнско свидетелство; дори ако обстоятелства ме призовават да бъда готов да умра
за Господа. Да си кардинал, не означава само да облечеш червената мантия, а призвание
и затова съм щастлив да отговоря на този Господен призив".