Наследството на Блажен Босилков

Какви чувства предизвиква у младите в Никополската епархия празника на Блажен Евгени Босилков? Как новото поколение католици в епархията на епископа - мъченик за вярата по времето на комунизма преценява днес делото на своя епископ и дали семето посято от неговата саможертва ще даде плодове? Предлагаме интервюто с 17 годишния Даниел Павлов Босилков от енория Рождение на Света Дева Мария в град Белене:


*********
„Чувствата, който ни навява празника на Блажения Евгени са смесени. Безспорно, чувство на гордост и преклонение в сърцето си усеща всеки мирянин, когато чуе за Монс. Босилков. Прекланяме се пред вярата и борбеността му, пред идеалите и твърдостта на желанието да ги следва. Сам по себе си Евгени Босилков е личност, която предизвиква уважение. Уважение за това, което се е опитал да направи, за това, което е направил и разбира се за това, че той е олицетворение на думите от Светото Писание “Не можем да служим на Бог и на мамона”. Той избира да служи на нашия Отец и отказва да се подаде на каквито и да е политически игри. Именно заради непоколебимата му вяра и любов към Бог, той заслужава обичта и признанието на всички нас. Разбира се, че не можем да отречем и чувството на тъга, което ни залива при спомена за Блажения Евгени. Тъга от това, което е извършено срещу един човек, който никому не е причинил зло. Тъга, че шепа неверници ни отнеха една велика личност, която безспорно можеше да спомогне много за духовното израстване на българина и България. Разбира се празникът на Блажения епископ Босилков ни носи и надежда. Надежда, че по ширините на родната България има още много български свещеници готови по-скоро да загубят живота си, от колкото да спрат да разпространяват словото Божие. Надежда, че силната вяра я има и в днешно време и все повече хора откриват и споделят любовта на Бога.


Даниел, ти си част от младежката общност в епархията на епископ Босилков, мислиш ли, че неговата жертва наистина дава плодовете за които той говори?
Както вече казах монс. Босилков е уникална личност. Неговата вяра и борбеност са уникални и заслужават дълбоко уважение. Според мен той може да бъде даван за пример на всеки един християнин в България. Любовта, с която той се отдава на Бог, на мисията в проповядването на неговото слово е сравнима с любовта на свети Петър. Блаженият Евгени се отдава на свещената, но не лека задача да разпространява словото Божие. Чрез думите си и чрез Светото Евангелие той се е опитвал да посади в душите ни зрънцето на Божията благодат, да посади любовта към Бог във всеки един българин. Мисля, че днес, 58 години след смъртта на Евгени Босилков, засетите от него и от Бог семена в българите покълват и ни се открива любовта и вечния живот. Нека всеки един българин да се замисли за жертвата на Блажения Евгени. Нека се запитаме, имаме ли такава вяра, че да дадем живота си за Бог. Тогава бихме разбрали жертвата, святата жертва на нашия съгражданин. Нека днес, в навечерието на празника на Блажения Епископ да се поучим от неговия пример и отворим сърцата си за Бог и неговото слово, защото нашият блажен владика би бил изключително щастлив да види чедата си, вървящи по неговите стъпки, по пътя към нашия Отец.

Според теб, като млад човек, как днес можем да запазим вярата си по примера на Евгени Босилков?
Вярата на Блажен Евгени е много силна и е нещо уникално. За нас е много трудно дори да си я представим. За да разберем тези вяра и любов нека да се замислим за какво сме готови да умрем. Нашият Блажен владика го направи за вярата. На първо място, ние българските християни трябва да сме благодарни на Бог за блажения епископ. Трябва и всеки ден да отправяме молитва към него. Сигурен съм, че той, като един добър пастир, никога няма да обърне гръб на стадото си и който и от нас да е тази една изгубена овца, за която се говори в светото писание, той би ни върнал в Божието царство. Бих желал да поздравя всички свещеници, всички мисионери, всички християни и разбира се пасионистите в България и да им пожелая да следват светлия път на Блажения Евгени Босилков. Да водят еноряшите си по пътя към вечния живот. Накрая бих желал да помоля всеки един християнин да отправя благодарност към Бог, че дари вяра и любов на Блажен Евгени Босилков, за да отдаде живота си за Бог, за Църквата и обичаната България. Нека във всеки от нас да се е запазила поне частица от неговата велика вяра”.

Росица Златева