2010-11-09 15:33:36

120 години от основаването на село Гостиля


На 6 ноември беше отбелязана 120-тата годишнина от основаването на село Гостиля, Плевенско. Този голям юбилей беше честван достойно с богата програма. Празниците започнаха с тържествена литургия от 13 ч. в енорийската църква „Пресвето Сърце Исусово”. Тя беше отслужена от свещениците отец Стефан Калапиш и отец Койчо Димов. В 14.30 ч. в Читалище „Г. С. Раковски”, Кметът на Гостиля, Мариана Романова, изнесе доклад за основаването на селото и живота на банатските българи в Гостиля от 1890 до 2010 г. След интересните исторически справки, кметицата представи официалните гости. Това бяха: гости от Румъния от банатското село Стар Бешенов и Председателя на дружество „Пълкенка”, Павел Велчов; Кметът на Долна Митрополия, Александър Печеняков, и Председателят на Общинския съвет Пепа Герашка; Кметът на Бърдарски геран, Цветомила Спасова; Кметът на село Асеново, Петър Иванов; Кметът на село Ореш, Иларионов и много жители на селото, понастоящем живеещи в други населени места. След представянето на гостите, в Читалището беше изнесена богата фолклорна музикално-певческа и танцова програма от групи за автентичен банатски фолклор от Читалищата в Гостиля, Бърдарски геран, село Крушовене, село Байкал и др. По време на честването, Дружеството на банатските българи „Фалмис” връчи две грамоти: на Борислав Лоринков за неговият принос за ремонта на енорийската църква „Пресвето Сърце Исусово” и на Павел Куков за цялостен принос към опазване на банатската култура. Честванията на 120 годишният юбилей на село Гостиля продължиха с празнично веселие за всички гости и домакини.
Росица Златева 

Ето какво сподели за този важен юбилей за село Гостиля, неговия енорийски свещеник отец Койчо Димов, в интервю пред Радио Ватикана:

Католическото село Гостиля празнува 120 годишния юбилей от своето основаване. С какво това малко село е влязло в историята на Никополската Епархия и на България като цяло?
RealAudioMP3 "На 6 ноември село Гостиля отбеляза120 години от своето основаване. Ние знаем от историята, че е основано точно преди 120 години през 1890 и е интересно, че историята на това малко католическо село в Никополската Епархия има в себе си чисто библейски мотиви. Също и в историята на село Гостиля имаме също едно бягство едно завръщане, един изход след 150 годишно изгнание в Банат и накрая също един геран един кладенец около който се основава селото. Подобно на онази прекрасна история в книгата Битие, когато Яков беше избягал от бащиния си дом, от Ханаанската земя, в земята Хараан и там при този кладенец срещна Рахил и започна тази прекрасна история за неговото призвание. Така един кладенец събра 46-те семейства, който се завърнаха преди 120 години от Банат след 150 годишно изгнание. Този кладенец се е намирал в местността Боьов геран близо до днешното село Горна Митрополия, Плевенско. За съжаление проблемите с местната власт са накарали завърналите се 46-те семейства от Оряховското пристанищ, минали река Дунав, отново да помислят да се завърнат в Банат. И те тръгват по обратния път, огорчени от недоброто приемане в България. Но преминавайки през държавния соват Гостилия, едно прекрасно място, където тече малката река Гостиля на хората им харесало мястото, спрели се и основали село Гостиля през есента на 1890 година. Името Гостилия е едно много интересно име, защото преведено от Латински означава негостоприемно, усойно място. И наистина мястото изглежда на пръв поглед, чисто географски, много негостоприемно, но в същото време е много плодородно, защото тук минава една прекрасна река. Предстояла една много тежка зима съчетана с чумна епидемия, която отнела доста човешки жертви и гостилчани никога няма да забравят тежката зима, в която оцелели само една част от хората. Но със силната вяра в Бог и с голямо усърдие и трудолюбие те успели да преодолеят тези трудности и през следващата година селото придобивало видът, който има сега. Отначало, както казах, селото е основано от 46 семейства, повечето банатски българи, но заедно с банатските българи са дошли неколцина унгарци, немци и чехи от същата област. И така село Гостиля започнало да расте, имало е години, когато то е достигало до 1000 жители, но след държавната политика по обезлюдяване на селата, днес е много намаляло. В момента живеят около 200 души, повечето от които са възрастни хора. Въпреки това селото успя да отбележи този прекрасен юбилей, който е повод да се върнем назад в историята, да благодарим на Бога за всичко, което Той е направил за него".

Според вас много или малко са тези години за Гостиля?
RealAudioMP3 "На пръв поглед, чисто исторически погледнато, тези години са малко, но са наситени с много исторически събития. В тях има вплетени толкова съдби на хора, което ги прави много богати на съдържание. Само ще спомена за толкова много свещеници, които са минали, аз съм двайсетия свещеник, който служи в селото. Гордеем се също, че от нашата енория е излязъл един прекрасен свещеник, отец Марислав Банчев от обществото на отците Успенци. Служил е тук почти 23 години и е бил подсъдим в големия процес срещу свещениците. Осъден на най-голямата присъда след смъртната: двайсет години лишаване от свобода, заедно с отец Петър Сарийски. Ето защо, ние с право благодарим на Бога за този прекрасен свещеник, който е излязъл от това село. Не можем да забравим също и другите свещеници, които са дали живота си и любовта си за тази енория и за това село".


Успяло ли е селцето да съхрани през този изминал век своята идентичност и каква е ролята на Църквата за това?
RealAudioMP3 "Село Гостиля успя напълно да съхрани своята идентичност, това е тъй наречената Банашка идентичност, защото всички жители селото са банатчани, които след 150 годишно пребиваване в Банат, донасят една средно европейска култура. Когато човек дойде в село Гостиля веднага ще забележи архитектурата на къщите, които са чисто средноевропейски и може да опита много нетипични за традиционната българска кухня ястия, да чуе и види песни и танци, показващи това богатство. Всичко това се е съхранило в село Гостиля благодарение и на читалището, на местните хора, които предават тези прекрасни традиции на своите деца и внуци. Освен това църквата е допринесла много за съхраняването на тази култура, защото нека не забравяме, че когато село Гостиля е основано като селище през 1890 година, гостилчани веднага построяват църква и след нея училище. За съжаление, училището в село Гостиля не е било, но църквата и до ден днешен стои като стожер на вяра и обогатява това село и помага на местните хора да опазят традициите си".


Как Гостиля вижда своето бъдеще?
RealAudioMP3 "Това е един не лек въпрос, защото бъдещето на село Гостиля зависи от политиката, която се провежда в нашата страна. За съжаление, както много други селца в България, Гостиля се обезлюдява. Много млади хора напускат селото и отиват към близкия град Плевен, към София или към чужбина. Но има поводи като Рождество Христово и Великден, когато хората се завръщат. Има такива, които се завръщат с проекти за Гостиля и ние се надяваме поне два три проекта да се реализират, за да може донякъде да се опази селото. За сега Църквата се опитва да съхрани традицията, да дава надежда на хората, защото ние християните сме хора на надеждата, но пак повтарям всичко зависи от местните хора, до колко те ще успеят да реализират някой смели проекти, за да може селото да продължи да съществува. Ако не може да продължи да съществува поне да опазим духа на Гостиля, който е вечен и който наистина е съхранил толкова много служения, толкова много любов от страна на местните хора. Ето защо се надяваме с Божията помощ село Гостиля да има едно прекрасно бъдеще".

Какво е пожеланието Ви за този юбилей на село Гостиля?
RealAudioMP3 "Моето пожелание към прекрасните хора на село Гостиля, които са наистина много топли и много гостоприемни, е да продължават да бъдат все така верни на Бога, верни на традициите, които имат. И с много любов и надежда в Божия благослов да продължават да пазят и съхранят своята прекрасна традиция и да обичат винаги така Гостиля както са я обичали. Нека да предадат тази любов и на своите деца и внуци и никога да не забравят откъде са тръгнали и накъде отиват в бъдещето".
Светла Чалъкова
 







All the contents on this site are copyrighted ©.