Бенедикт ХVІ в разговора с журналистите на борда на папския самолет: насърчаване на срещата между вярата и секуларизма

„Сблъсъкът между вярата и модернизма” в Испания и Запада и бъдещето на вярата: необходимост от среща между вярата и съвременното модерно общество, а не от сблъсък между тях!”. Това бе основният акцент в отговорите на Бенедикт ХVІ на въпросите, зададени му от журналистите, пътуващи с него в самолета към Испания. По време на кратката среща с тях Папата поясни основната цел на своята визита и преди всичко централната тема в своя понтификат. Бенедикт ХVІ предложи на журналистите и своето тълкуване на архитектурния шедьовър на Антонио Гауди, Базиликата „Светото Семейство” в Барселона.


Един от въпросите интересуващи най-много журналистите, бе свързан с учредяването на Папския съвет за Новата Евангелизация и дали Испания е една от първите цели на новото ватиканско ведомство. Бенедикт XVI откровено призна, че Испания е „сред първите страни получили вярата”, но също и страната в която се разви един „много силен и агресивен секуларизъм и антиклерикализъм”. Въпреки това, посочи Папата, хоризонтът на новия съвет е по-обширен:


„При създаването на този съвет имах предвид светът като цяло, защото новият начин на мислене и трудността да се мисли с понятията на Писанието и богословието е всеобща (…). Но също така е вярно, че в Испания се е породиха много силни и агресивни секуларизъм и антиклерикализъм”. 

Въпреки това, Папата призова за среща, а не за сблъсък между вярата и секуларизма и посочи централната роля, която испанската култура може да играе в тази среща. В същият дух той засегна въпроса за отношението между вярата, изкуството и красотата. “Вие знаете, че настоявам много за връзката между вярата и разума”, припомни Бенедикт XVI пред журналистите:

"Истината, която е цел и смисъл на разума, се представя в красотата и изразява себе си в красотата (…) Ето защо, там където съществува истината трябва да се породи и красотата. В красотата се изразява конкретното реализиране на човешката личност. Връзката между истината и красотата са неразделни и затова се нуждаем от красотата (…) Тъй като диалогът или срещата между вярата и изкуството е вписан в най-дълбоката същност на вярата, трябва да правим всичко възможно, за да може и днес вярата да се изразява от истинското изкуството, като това на Гауди, в приемствеността и новостта и за да не загуби изкуството връзката си с вярата”. 

Изкуството, вярата и красотата са отправните точки за Антонио Гауди, чийто гений създава Базиликата на „Светото Семейство” в Барселона. В нея, въпреки че е все още незавършена, каза Папата, блестят три основни елемента. Първият е свързан със „синтеза между приемствеността и новостта, традицията и креативността”, която поставя каталонския архитект „в голямата традиция на катедралите с една изцяло нова визия”. Вторият, каза Папата, „синтез на смисъла на творението, писанието и поклонението”, който Гауди изучава и предлага чрез геометричните форми. Това e послание, подчерта Папата, което днес е „от изключителна важност”. Третият елемент е набожността към Семейството от Назарет, която има своите исторически корени в XVIII век.


“Тази набожност от миналото е изключително актуална днес, защото проблемът за семейството и неговото обновяване като основната клетка на обществото e голямата тема днес и ни посочва пътя, по който можем да поемем, както за обновяването на обществото, така за единството между вярата и живота, религията и обществото. Семейството е основната тема днес, защото сам Бог стана син в едно семейство и ни призовава да изграждаме и живеем живота на семейство”.


Бенедикт XVI се спря и на значението на поклонничеството. „Да съм на път – посочи той цитирайки всички градове, в които е отсядал в течение на годините - е вече част от моята биографията”. Но същността на самата вяра е именно това „да бъдем поклонници”. Понякога е нужно “да излезем от всекидневието, от света на полезното, на утилитаризма (…) и да тръгнем наистина по пътя към трансцедентното”: 
“Поклонничеството означава не само да излезем от себе си в стремежа си към по-голямото, но също да вървим заедно (…) . Достатъчно е да кажа, че поклонничеството към гроба на Свети Яков е елемент от формирането на духовното единство на Европейския континент. Тук поклонниците намират общата европейска идентичност. Днес също се възражда това движение, тази мечта да вървим по пътя, духовно и физически, да се намерим един друг и да открием тишината, свободата, обновлението и по този начин да открием Бог”. 

bp/ rv