Бенедикт ХVІ: Европа да се отправи без страх към Бог и да работи с Неговата благодат за човешкото достойнство

„Европа трябва да се отвори за Бог, да тръгне към Него без страх, да сътрудничи с Неговата благодат за онова човешко достойнство, открито от най-добрите традиции от които се раждат големите философски, литературни, културни и социални шедьоври в Европа”. Това бе призива на Бенедикт ХVІ отправен по време на Светата Литургия в първият ден от визитата му в Испания. На литургията, отслужена на „Плаза дел Обрадойро” в Сантяго де Компостела, присъстваха принцовете на Астурия, Филипе и Летисия, Министъра на Транспорта, Хосе Бланко, лидера на опозицията Мариано Рахой и повече от 7 хиляди вярващи и поклонници, дошли в испанското светилище за Светата Година. Преди началото на богослужението приветствено слово към Светият Отец отправи архиепископа на Сантяго де Компостела, монс. Хуан Барио.

В проповедта, която започна и завърши на галисиански диалект, Бенедикт ХVІ насочи своето внимание над темата за поклонничеството, като търсене на вярата във възкръсналия Христос, предадена от Апостолите, като Свети Яков, почитан в Компостела още от древни времена:

"Los apóstoles daban testimonio de la resurrección del Señor con mucho valor....
„Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господа Исус Христос” (Деян 4,33). В началото на всичко това, което бе и продължава да бъде християнството не стои една човешка инициатива или промисъл, а Бог който изтръгна Исус Христос от смъртта; Бог, който ще оправдае всички онези, които през историята са унижени несправедливо”.

Със своето възвестяване, продължи Папата, Апостолите свидетелстват живота, смъртта и възкресението на Исус Христос, който познаха докато проповядваше и вършеше чудеса:

"A nosotros, queridos hermanos, nos toca hoy seguir el ejemplo de los apóstoles...
„Днес, скъпи братя и сестри, ние трябва да следваме примера на Апостолите, като опознаваме все повече Господа и даваме ясно и достоверно свидетелство за Неговото Евангелие. Тава е най-голямото съкровище, което можем да предложим на нашите съвременници”.

Бенедикт ХVІ подчерта, че за Апостолите, които избират да следват и подражават на Исус, служението към братята се превръща в съществена част от техния живот. Това е служдние, което не се измерва на базата на светските критерии, а на необходимостта да се предложи любовта на Бог за всички хора и да Му се даде свидетелство дори и с най-обикновени жестве:

"Donde no hay entrega por los demás surgen formas de prepotencia y explotación....
„Там където липсва любвеобилното служение към другите, се пораждат форми на деспотизъм и експлоатация, които не дават пространство на истинското и цялостно човешко развитие”.

Това послание, подчерта Папата, трябва да достигне преди всичко до младежите, защото само Евангелието посочва правилния път, чрез който могат да се реализират напълно и да бъдат семето на надеждата. Това е, което ни припомнят честванията за Светата Година на Сантяго де Компостела. Това е, което дълбоко в сърцето си живеят многобройните поклонници пристигащи в Сантяго, за да прегърнат Апостола. "Но кои са големите нужди, страхове и надежди на днешния човек? Какъв е специфичния и основен принос на Църквата в тази Европа, която през последните петдесет години премина по един път на обновление?$, запита риторично Папата:


"Su aportación se centra en una realidad tan sencilla y decisiva como ésta...
„Приносът на Църквата е насочен към една толкова проста и решаваща действителност като тази, че Бог съществува и, че Той е този който ни дари живота. Само Той е неограничен, Той е преданата и неизменима Любов, безкрайна цел, която се отразява във всички блага, истини и красоти на този свят”.

Затова, продължи Папата, е трагично, че в Европа, преди всичко през ХІХ век, се утвърди и разпространи убеждението, че Бог е противник на човека и враг на неговата свобода. С това, посочи Бенедикт ХVІ, се искаше да се постави в сянка библейската вяра в Бог, който изпрати в света Своя Син, Исус Христос, за да имат всички вечния живот:


"Los hombres no podemos vivir a oscuras, sin ver la luz del sol...
„Ние хората, не можем да живеем в мрака, без да виждаме слънчевата светлина. Как е възможно да се отрича на Бог, който е светлина за разума, сила на волята и магнит за нашите сърца, правото да предлага тази светлина, която разсейва всяка сянка? Ето защо е необходимо Бог да се завърне радостно под небесата на Европа; необходимо е тази свята дума да не се произнася напразно и да не се опорочава, използвайки я за цели, които не са и присъщи”.

Европа, призова Бенедикт ХVІ, трябва да се отвори за Бог, да тръгне към Него без страх, да работи с Неговата благодат за онова човешко достойнство, открито от най-добрите традиции от които се раждат големите философски, литературни, културни и социални шедьоври в Европа. Този Бог и този човек, продължи Папата, ни се откриха конкретно и исторически в Христос, който можем да намерим по пътищата, които водят към Сантяго де Компостела. Тук намираме Кръста Христов, който приема и насочва поклонниците:


"Esa cruz, supremo signo del amor llevado hasta el extremo...
„Този Кръст е знак на върховата Божия любов, дар и прошка, който трябва да се превърне в нашата пътеводна звезда в нощта на времената. Кръста и любовта, Кръста и светлината, са синоними в нашия живот, защото Христос бе разпнат на него, за да ни даде възвишено свидетелство за своята любов, да ни призове към прошката и помирението, да ни научи да побеждаваме злото с доброто".


Накрая, Бенедикт ХVІ отправи апел към Европа:
 
"Dejadme que proclame desde aquí la gloria del hombre....
„Позволете ми да ви възвестя от тук човешката слава, която долавя заплахите към нейното достойнство поради загубата на нейните ценности и автентични богатства с отхвърлянето или смъртта наложени на най-слабите и бедните. Не може да се отдава култ на Бог, без да се закриля човека, което е Негово чедо. Не може да се служи на човек, без да се запитаме кой е неговия Отец и да си отговорим кой е Той. Европа на науката и технологиите, Европа на цивилизацията и културата, трябва да бъде също и Европа отворена към трансцедентното и братските отношения, към живия и истински Бог, изхождайки от живия и истински човек. Това е, което Църквата желае да даде на Европа: грижата за Бог и човека, изхождайки от тяхното разбиране, предложено ни от Исус Христос”.


svt/ rv