Бенедикт ХVІ към бразилските епископи: богопосветеният живот не може да изчезне, защото е пожелан от Христос

„Богопосветеният живот” никога не може да изчезне от живота на Църквата, защото сам Христос избра за себе си този начин на живот в света: беден, целомъдрен и послушен. Това посочи Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията тази сутрин с бразилските епископи от региона „Юг ІІ”, които прие за тяхната визита ad Limina.

Намаляването на званията и остаряването на Институтите, увери Бенедикт ХVІ, не е знак за един упадък, който рано или късно ще доведе до изчезване на богопосветения живот в Църквата. Той не може да изчезне, защото „намира своето начало в Господа, който избра за себе си този начин на целомъдрен, беден и послушен на волята Божия живот”:

“A vida consagrada nunca poderá…
"Богопосветеният живот не може никога да изчезне или да липсва в живота на Църквата: той е пожелан от Исус като неразделна част от Неговата Църква. От тук извира и апелът за общи пасторални усилия за званията: ако богопосветения живот е едно добро за цялата Църква, то тогава пасторалната дейност насочена към насърчаването на званията за богопосветен живот, трябва да бъде задължение на всички епископи, свещеници, богопосветени и миряни”.

Но ако не съществува опасност за съществуванието на религиозните Институти, то е необходимо да се осмисли как днес трябва да бъде предлагано предложението да се следва Исус по пътя на евангелските съвети. Бенедикт ХVІ се спря на „деликатната връзка” между „пасторалните нужди на Църквата и харизматичната специфичност на една религиозна общност”. В този контекст Папата цитира откъс от документа „Братския живот в общността” публикуван през 1994 г:

“Como a comunidade religiosa não…
"Така както религиозната общност не може да действа самостоятелно или алтернативно или срещу наставленията и пасторалната дейност на Църквата, така локалната Църква не може да разполага по свое усмотрение, според своите нужди, от религиозната общност или от някой нейни членове”.

След като поясни равновесието, което трябва да регулира отношенията между поместната Църква и религиозните Институти и, че всяка общност от богопосветени, с древна или нова традиция, „обогатява Църквата, от която е жива част”, Бенедикт ХVІ насочи своето внимание над вътрешното обновление на всяка една Конгрегация. Обновление, което „зависи изцяло от формацията на нейните членове”:

“A capacidade formativa de um Istituto…
"Формативната способност на Института, както в началната фаза, така и в следващите фази е важна за вътрешния процес на обновление. Ако богоспосветеният живот в неговата същност е едно постепенно уподобяване с Христовите чувства е ясно, че този път трябва да продължи цял живот, за да обгърне цялата личност”.

Бенедикт ХVІ завърши словото си призовавайки епископите да изразят към религиозните общности в техните диоцези „дълбоката благодарност на Папата, който си спомня за тях в своите молитви”.


svt/ rv