Бенедикт ХVІ и християнското виждане за смъртта

На 2 ноември, когато Църквата чества празника Всички покойни, по традиция Бенедикт ХVІ слезе във ватиканската крипта, за да се помоли пред гробовете на неговите предшественици. През петте години на своя понтификат Папа Ратцингер многократно се спира на християнското виждане за смъртта и Възкресението.

„Литургията на 2 ноември и посещението на гробищата ни припомнят, че християнската смърт е част от пътя към уподобяването на Бог и ще изчезне, когато ще бъде всичко във всички. Несъмнено, раздялата със земните чувства е болезнена, но не трябва да се страхуваме, защото тя е придружавана от заупокойната молитва на Църквата и не може да скъса дълбоката ни връзка с Христос”. (Ангел Господен , 1 ноември 2010) 

Но каква е връзката с Христос, ако никога или почти никога не мислим за Него през земния живот и ако обещанието на Бог за вечния живот звучи повече като красива приказка?


„Дали модерният човек още очаква вечния живот или смята, че той принадлежи към отдавна преминала митология? В наше време, много повече от миналото, толкова много сме пропити от земните неща, че понякога е трудно да мислим за Бог, като главно действащо лице в историята и в нашия живот”. (Генерална аудиенция 2 ноември 2005)
 
Това е повод за Бенедикт ХVІ да отправи апел към съвременните вярващи:

„И днес е необходимо да евангелизираме действителността на смъртта и вечния живот, която е особен обект на суеверни вярвания и синкретизми, за да не бъде смесвана християнската истина с митологии от всякакъв род”. (Ангел Господен, 2 ноември 2008)
 
 
В това се състои и големия парадокс за съвременния човек, който престава да черпи от християнската духовност и се затваря в паралелна трансдецентност в търсене да контролира онова, което не е в неговите възможности: живота, който свършва – неговия или на другите които обича. Не може да направи нищо, казва Бенедикт ХVІ, тъй като „по своята натура човешкия живот е проектиран към нещо по-голямо”:

„Всички се стремим към щастието и един „блажен живот”, казва Свети Августин. Не знаем какво означава, но всички сме привлечени от него. Това е универсалната надежда, общовалидна за всички хора от всички времена и всички места. Изразът „вечен живот” иска да даде смисъл на това неудържимо очакване: но не продължение без край, а да се потопим в океана на безкрайната любов в който време и място не съществуват. Една истинска пълнота на живота и на радостта: това е което очакваме и в което се надяваме от нашата връзка с Христос”. (Ангел Господен, 2 ноември 2008)
 
 
dg/ rv