Бенедикт ХVІ към Папската Академия на Науките: научните изследвания в полза на човешкото благо и развитието на народите

„Нека науката да е насочена винаги към търсенето на истината”: това е насърчението на Бенедикт ХVІ, отправено тази сутрин към участниците в Пленарната асамблея на Папската Академия на Науките, които прие на аудиенция във Ватикана. В словото си Папата посочи допирните точки между вярата и научното изследване и припомни насърчението на Църквата „научният прогрес да бъде наистина в полза на човечеството”. Светият Отец си спомни с обич и благодарност за физика Никола Габибо, президент на Папската Академия, който почина неотдавна.

Не трябва да се гледа на науката като на лек за всичко, нито да се гледа на нея със страх. Това подчерта в началото на словото си Светият Отец Папата, поставяйки в светлина тези две крайни виждания за научното изследване. Бенедикт ХVІ се спря на истинските цели на науката на светлината на нейното изключително развитие през последното столетие:

“Its task was and remains a patient yet passionate…”
„Нейното задължение – посочи Папата – бе и остава търпеливото и същевременно страстно търсене на истината, отнасяща се до вселената, природата и човешкото същество. Търсене, прибави Бенедикт ХVІ, което може да срещне „успехи и провали”, чието развитие може да изживее вълнуващи моменти, при откритието на сложните аспекти на природата, но също и моменти на смирение, когато тези открития са само частични. Папата припомни почитта на Църквата към учените и изрази своята благодарност за техните усилия. Също и учените, отбеляза Папата, "оценяват все повече нуждата да се разгърнат към философията, за да открият логичното и епистемологично основание на тяхната методология”:


„For her part, the Church is convinced that scientific…”
„От своя страна Църквата е убедена, че научната дейност е облагодетелствана от признаването на духовното измерение на човека и търсенето на отговорите за човешкия живот”.

Папата изрази пожеланието за все по-плодотворното сътрудничество между вярата и науката:

“Scientists do not create the world…”
„Учените не са създатели на света, каза Папата, те по-скоро се стремят да подражават на законите, които природата ни открива. Техният опит, като човешки същества, е този на възприемането на един закон, на един logos. Това, отбеляза Бенедикт ХVІ, ни води „до признаването за съществуването на един всемогъщ Разум, който е различен от човека и който поддържа света”. Именно това, подчерта Папата, е „допирната точка между естествената наука и религията”. Ето защо, науката се „превръща в място на диалог, на среща между човека и природата и дори потенциално между човека и неговият Създател”.

Бенедикт ХVІ насочи вниманието си и към научният опит от ХХ век, който е и темата на Пленарната асамблея, и се спря на резултатите към които науката трябва да стреми:


„First, as increasing accomplishments of the sciences…”
"Преди всичко, за да могат научните постижения да предизвикват все повече нашето възхищение относно сложността на природата, все по-осезаема е нуждата от сближаването между различните дисциплини, съчетано с философското размишление, което да доведе до един синтез”. Освен това, научният прогрес трябва да бъде осъществен с оглед братските взаимоотношения и мира, „за да помогне в разрешаването на големите проблеми и цялостното човешко развитие по света”. През ХХІ век, завърши Бенедикт ХVІ, прогреса наистина може да бъде определен като положителен, само ако учените съумеят да приложат техните открития, съобразявайки се с това, което е добро и праведно”.
 
svt/ rv