Бенедикт ХVІ: Европа да се подхранва от своите християнски корени. Апел за солидарност към Индонезия и Бенин

Солидарност към Индонезия, засегната от поредица природни бедствия и към Бенин, засегнат от тежки наводнения. Този двоен апел Бенедикт ХVІ отправи в края на генералната аудиенция на площад „Свети Петър”, на която присъстваха повече от 30 хиляди поклонници и вярващи от цял свят. Папата посвети катехистичната беседа на голямата мистичка Света Бригита Шведска, живяла през ХІV век, съпокровителка на Европа и пример за семейна святост.

Троен удър – земетресение, цунами, вулканично изгриване – нанесен в сърцето на една държава, на която нищо не бе спестено през последните години. С тези думи, Бенедект ХVІ засвидетелства своята духовна близост към Индонезия за загубата на стотици човешки животи след цунамито на остров Суматра. Същата близост, Папата изрази и към африканската държава Бенин, която от седмици се бори с тежките наводнения:

„Към роднините на жертвите отправям моите най-искрени съболезнования за загубата на техните близки и уверявам цялата индонезийска нация в моята духовна близост и молитва. Освен това духовно се приближавам и към народа на Бенин, засегнат от тежки наводнения, които оставиха без покрив и в лоши хигиенно-санитарни условия много хора. Над жертвите и цялата нация призовавам Божият благослов и утеха. Отправям апел към международната общност да положи всички усилия за предоставянето на необходимата помощ и облекчаване на болките на всички страдащи от тези бедствия”.


Катехистичната беседа Бенедикт ХVІ посвети на Света Бригита Шведска и многото „аспекти”, характеризиращи нейният живот. Съпруга, а след това вдовица, мистичка, а в последствие Светица и Покровителка на Европа. В своето поучение Бенедикт ХVІ се спря на всяка една от тези фази в живота на Светицата, показвайки как един последователен християнски живот, независимо призванието, е носител на святост. Света Бригита, родена през 1303 г, в една скандинавска държава приела християнството в началото на второто хилядолетие, е съпруга и майка на осем деца. Един дълъг и спокоен брак, продължил 28 години, основан на Евангелските ценности:


„Бригита, водена духовно от един ерудиран монах, който я въвежда в изучаването на Свещеното Писание, има много положително влияние над своето семейство, което благодарение на нейното присъствие, се превръща в една истинска „семейна църква”. Този първи период от живота на Бригита ни помага да оценим, онази която днес може да бъде определена като една „истинска съпружеска духовност”: заедно, християнските съпрузи могат да извървят един път на святост, подкрепяни от благодатта на Тайнството на Брака”. 

Както не рядко се случва и днес в съпружеския живот, посочи Бенедикт ХVІ, Бригита помага на съпруга си, чрез своята чувствителност и деликатност, да извърви пътя на вярата:


„Нека Светият Дух да породи и днес светостта в християнските съпрузи, за да покажат на света красотата на брака, живян според Евангелските ценности на любовта, нежността, взаимната помощ, възпитанието на децата, солидарността към света и участието в живота на Църквата”. 

През 1341 г. съпругът на Бригита умира и това води до радикална промяна на живота на бъдещата Светица. Тя се отказва от брака и задълбочава своята вътрешна връзка с Бог. От тук, посочи Бенедикт ХVІ, извират божествените явления в които светицата съзерцава Христовото страдание. Бригита осъзнава, че тази нейна харизма е в служба на Църквата:


„Поради тази причина, не малко от нейните откровения са отправени, под формата на строги предупреждения, към вярващите от нейното време, включително църковните и политическите власти, за да живеят последователно техния християнски живот. Всичко това, тя го прави с почит и пълна преданост към Църквата и преди всичко към свети Петровия приемник”. 

През 1371 г. Бригита основава един монашески орден, мъжки и женски, под авторитета на една „настоятелка”. Това, посочи Бенедикт ХVІ, не трябва да ни изненадва:


„Факт е, че в голямата християнска традиция, на жената е признато едно особено достойнство и по примера на Мария, Царица на Апостолите, и е отредено място в Църквата, което дори и да не съвпада със свещенството, е също толкова важно за духовното израстване на общността. Освен това, сътрудничеството между богопосветените от различен пол, винаги в зачитане на тяхното специфично звание, е от голяма важност за днешният свят”. 

Поради тази причина, завърши Бенедикт ХVІ, още от самото начало Бригита се превръща в „именита личност в историята на Европа”:


„Обявявайки я за покровителка на Европа, Папа Йоан Павел ІІ пожела Света Бригита – живяла през ХІV, когато западното християнство не беше още засегнато от разделението – да се застъпва пред Бог, за постигането на така очакваното пълно единение между всички християни. Именно поради тази причина, която ни е толкова скъпа, и за да може Европа да съумее да се подхранва от своите християнски корени, нека се молим скъпи братя и сестри, призовавайки силното застъпничество на Света Бригита Шведска, предана Божия последователка и съпокровителка на Европа”. 

При финалните поздрави на различни езици, Бенедикт ХVІ се обърна към поклонниците от италианския град Сулмона, който Папата посети през юли т.г. и към монахините от Конгрегацията на Пресветата Кръв, дошли в Рим за Беатификацията на тяхната основателка, Анджела Клеричи. Светият Отец се обърна и към монахините от Ордена на „Света Бригита”, събрани за техният Генерален капитул, пожелавайки им от тази среща да „се породят благородни намерения за евангелски живот за цялото монашеско общество”

След Генералната аудиенция, в приемната зала на Аула Павел VІ, Бенедикт ХVІ се срещна с делегация от Европейската сметна палата.

svt/ rv