Папата прие новите посланици на Португалия, Словения и Еквадор: Църквата не е неутрална съм ценностите и въжделенията на човека

Приносът на вярата за развитието на обществото, насърчаване на живота и семейството, християнските корени на Европа: това бяха централните теми, които засегна Бенедикт ХІ в словата си към новите посланици на Португалия, Словения и Еквадор, които прие на отделни аудиенции. Папата подчерта, че Църквата няма политически амбиции, а е призвана да даде своя принос за общото благо.

В словото си към посланика на Еквадор, Луис Латоре Тапиа, Папата акцентира на ролята на католическата вяра в обществото, която може да помогне за „интегралното развитие на човека”. Общото благо трябва да бъде „над отделните или класови интереси” и бъде „морален императив” и ориентировъчна точка за всеки гражданин. „Всеобщото благо не съществува, без духовното и морално благо на хората”. Историята учи, отбеляза Бенедикт ХVІ, че непризнаването на истината за човека, създаден по Божи образ и подобие, често води до „несправедливост и тоталитаризъм”. Когато Държавата признае тази истина, тогава се укрепва свободата и автентичното социално участие”. Ето защо, животът трябва да бъде защитаван във всяка негова фаза, както и религиозната свобода и семейството основано между един мъж и една жена. „Църковните пастири не трябва да влизат в политически дебати, предлагайки конкретни решения”, предупреди Папата, но това не значи да бъдат неутрални към големите проблеми и въжделения на човека.

При срещата си с новия посланик на Португалия, Мануел Фернандес Перейра, Папата припомни своята визита в страната през май т.г. и потвърди „усилията на Светия Престол да служи за „интегралното развитие на човека”. „Пречките за това развитие не само от икономически характер, а зависят от дълбоките морални и духовни ценности”, предупреди Папата. Църквата защитава тези ценности за да вдъхновят обществения и личния живот и бъде вярна на мисията на своя Основател, а не водена от политически амбиции, допълни Светия Отец. Освен това, „по своята същност Църквата не е свързана с особена форма на човешката култура или политическа, икономическа и социална система”. Поради тази своя универсалност тя може да бъде мост между различни нации и култури, но трябва да получи доверие за това и бъде призната свободата за извършването на нейната мисия. „Църквата не се обвързва с „временни социални модели” - подчерта Бенедикт ХVІ - а се стреми към промяната на разума и сърцата, за да може човека да открие и признае самия себе си в пълната истина за своята човечност”. Оттук и призива на Папата към християните в Португалия „да поемат собствената отговорност за общото благо”.

Европейската интеграция на страната бе основния акцент в словото на Папата към посланика на Словения, г-жа Мая Светек. Общите християнски корени на Европа са предпоставката за този процес, посочи Бенедикт ХVІ, както и привързаността на Словения към евангелските ценности. „Дори в най-трудните и болезнени моменти - изтъкна Папата - това голямо наследство е било постоянна утеха и надежда и помогнало на страната по пътя на независимостта след падането на комунистическия режим”. Период в който Светия Престол е показал „особена близост към словенската нация”, а днес продължава да насърчава мира и справедливостта за „преодоляване на несъгласията и засилване на конструктивните отношения”. Накрая Папата припомни Блажен Алоиз Грозде, мъченик за вярата, като призова католиците в Словения да съдействат за „изграждането на по-справедливо и солидарно общество, зачитащо религиозните убеждения и култ на всеки гражданин”.


dg/ rv