Папата прие новите посланици на Португалия, Словения и Еквадор: Църквата не е неутрална
съм ценностите и въжделенията на човека
Приносът на вярата за развитието на обществото, насърчаване на живота и семейството,
християнските корени на Европа: това бяха централните теми, които засегна Бенедикт
ХІ в словата си към новите посланици на Португалия, Словения и Еквадор, които прие
на отделни аудиенции. Папата подчерта, че Църквата няма политически амбиции, а е призвана
да даде своя принос за общото благо.
В словото си към посланика на Еквадор,
Луис Латоре Тапиа, Папата акцентира на ролята на католическата вяра в обществото,
която може да помогне за „интегралното развитие на човека”. Общото благо трябва да
бъде „над отделните или класови интереси” и бъде „морален императив” и ориентировъчна
точка за всеки гражданин. „Всеобщото благо не съществува, без духовното и морално
благо на хората”. Историята учи, отбеляза Бенедикт ХVІ, че непризнаването на истината
за човека, създаден по Божи образ и подобие, често води до „несправедливост и тоталитаризъм”.
Когато Държавата признае тази истина, тогава се укрепва свободата и автентичното социално
участие”. Ето защо, животът трябва да бъде защитаван във всяка негова фаза, както
и религиозната свобода и семейството основано между един мъж и една жена. „Църковните
пастири не трябва да влизат в политически дебати, предлагайки конкретни решения”,
предупреди Папата, но това не значи да бъдат неутрални към големите проблеми и въжделения
на човека.
При срещата си с новия посланик на Португалия, Мануел Фернандес
Перейра, Папата припомни своята визита в страната през май т.г. и потвърди „усилията
на Светия Престол да служи за „интегралното развитие на човека”. „Пречките за това
развитие не само от икономически характер, а зависят от дълбоките морални и духовни
ценности”, предупреди Папата. Църквата защитава тези ценности за да вдъхновят обществения
и личния живот и бъде вярна на мисията на своя Основател, а не водена от политически
амбиции, допълни Светия Отец. Освен това, „по своята същност Църквата не е свързана
с особена форма на човешката култура или политическа, икономическа и социална система”.
Поради тази своя универсалност тя може да бъде мост между различни нации и култури,
но трябва да получи доверие за това и бъде призната свободата за извършването на нейната
мисия. „Църквата не се обвързва с „временни социални модели” - подчерта Бенедикт
ХVІ - а се стреми към промяната на разума и сърцата, за да може човека да открие и
признае самия себе си в пълната истина за своята човечност”. Оттук и призива на Папата
към християните в Португалия „да поемат собствената отговорност за общото благо”.
Европейската
интеграция на страната бе основния акцент в словото на Папата към посланика на Словения,
г-жа Мая Светек. Общите християнски корени на Европа са предпоставката за този процес,
посочи Бенедикт ХVІ, както и привързаността на Словения към евангелските ценности.
„Дори в най-трудните и болезнени моменти - изтъкна Папата - това голямо наследство
е било постоянна утеха и надежда и помогнало на страната по пътя на независимостта
след падането на комунистическия режим”. Период в който Светия Престол е показал „особена
близост към словенската нация”, а днес продължава да насърчава мира и справедливостта
за „преодоляване на несъгласията и засилване на конструктивните отношения”. Накрая
Папата припомни Блажен Алоиз Грозде, мъченик за вярата, като призова католиците в
Словения да съдействат за „изграждането на по-справедливо и солидарно общество, зачитащо
религиозните убеждения и култ на всеки гражданин”.