В Рим бе представен мултимедийният проект „Българският оперен мит” на италиански език

Операта е „визитната картичка” на България в Европа. С тези думи българският посланик в Италия, Атанас Младенов, се обърна към дипломати и ценители на оперното изкуство, дошли в разкошния салон на българското посолство в Рим, за представянето на италианския превод на книгата „Българският оперен мит”. Авторката, д-р Магдалена Манолова, изтъкна основните моменти и повода за написването на книгата, станала бестселър в страната. Заедно с книгата тя представи изложбата на Павел Митков – „Вечните герои в света на операта с българските гласове” и видео-филм за Никола Гюзелев, които представляват уникален мултимедиен проект, който след Париж и Берлин сега се представя в Рим. Книгата е преведена на английски и руски език, а автор на италианския превод е Мая Райкова.

Митът на Орфей продължава с магията на българските гласове, каза Магдалена Манолова. Басите Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев „населиха оперната планета със своите прозрения за героите, превръщайки ги в икони в световния театър”, а сопраните Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и Анна Томова Синтова са наричани „диви, божествени, защото одухотворяват героите не само с необикновените си гласове, но и с истини от дълбините на женската природа”.
 
Вашата книга излиза в Годината на Операта , но също и в Годината за сближаване между културите. Какви са посланията към Европа от вашата книга?
Българското оперно чудо, както българите го определиха за най-голямото събитие на ХХ век, но в нея има послания не само към България, а и към целия свят, защото всички тези големи български певци са носители не само на голямото изкуство на миналия век, а на цяла една епоха. И когато писах книгата си „Българският оперен мит” доста колеги попитаха „защо тримата баси и тримата сопрана”? Аз се опитах, след дългогодишен опит, наблюдения, разговори и срещи с всички тях, да дам отговор на това с какво те влязоха в световната опера и какъв е техния принос. Защото, едно е да четем само критики, отзиви и похвали, а друго е да разберем че в същност те бяха оценявани като модела на съвременния оперен певец. Те не само носители само онази интерпретаторска голяма традиция на ХХ век, а носят духа на времето. Това съм поставила и в центъра на книгата и което винаги ме е вълнувало в моите филми, защото ХХІ век сякаш е отчужден от онова, което високото изкуство носи на човешката цивилизация.

Разказвайки техния творчески и житейски път, които са онези ценности които българските оперни митове предават на днешното време?
С тяхното изкуство те предават на днешното време преди всичко голямото сърце, голямата емоция, голямата душевност, която придава човешкия облик. Те се превъплъщаваха в образи, тоест, те влизаха в кожата на своите герои, като ги приближаваха във времето на ХХ век, а оттам и към бъдещето. Посланието им към съвременниците и младото поколение е да отворят повече душите си към истините, защото истините се познават със сърцето, както казва Малкият принц на Екзюпери. А когато сърцето е затворено за истините в живота, тогава всичко е по-бедно и света е по-тъжен. Гена Димитрова обичаше да казва: „В днешно време уважението д не се счита за глупост, а думата сърце да се изписва с главна буква”. Тази мисъл е и призив към младите и нашето поколение, което някак си се изгубваме, поради това че сме подвластни на технократския феномен.


Папа Бенедикт ХVІ е ценител на оперното изкуство и класическата музика, за които казва, че възвисяват човека и го водят към най-възвишената истина...
Бих казала, че няма нищо по-красиво от човешкият глас, той е божествен. Когато чрез гласа отправяш молитва или всички онези емоции, които носят героите, тогава ти си най-близо до себе си и до Бог. Не случайно в православната църква ние с глас възхваляваме Бог, докато в католическата това е органа. Това е така, защото няма нищо по-красиво от човешкия глас и от тази директна връзка на човека с божественото.

Кое ще остане във вас от това пътуване в митологията на българските оперни гласове?
Всичко това присъства в моето сърце и моята душа и това ми дава сили да предавам на младите тези послания и тези усещания. Те се заразяват, когато умееш и знаеш как да събудиш този огън у тях. Такъв е случаят с художника Павел Митков, който няма отношение специално към операта, но когато видя филмите и книгите у него пламна тази искра. Тоест, всяко едно сърце може да бъде отворено или да покълне в него тази страст и да открие нови хоризонти за себе си. Да открие кой е той. Изкуството е вселена, която дава възможност да разбереш кой си, ако разговаряш с него”.


Димитър Ганчев