Папата към новия посланик на Румъния: честност, почтеност и справедливост в обществото след завръщането на демокрацията

Румъния, преживяла подтисничеството на тоталитарната идеология и решила преди 20 години да започне нова страница в своята история, днес трябва да има предвид „затъмняването” на „автентичните ценности” и се научи на „правилната употреба на свободата”. Това заяви Бенедикт ХVІ на аудиенцията за новия румънски посланик към Светия Престол, Богдан Казабан.

Папата припомни, че „след времето на еуфорията и свободата” Румъния уверено пое „по пътя на възраждането и изцелението”, а влизането на страната в ЕС бележи „началото на важен етап в търсенето на истинската демократизация”.


Въпреки това, предупреди Бенедикт ХVІ, „по пътя към дълбокото обновление трябва да се посрещнат нови предизвикателства, за да се избегне изграждането на обществото само на базата на благосъстоянието и апетита за печалба, които са разбираемо следствие на повече от 40 годишен период на забрани”.

Оттук и апела на Папата за „приоритет на честността, почтеността и справедливостта” във всички компоненти на румънското общество. Нелека задача, допълни Папата, поради „дезинтегрирането на обществото и индивида”, наследени от комунизма. Но само по този начин може „ефикасно да се възстанови политическата, икономическата и социална тъкан на обществото” в контекста на комплексния съвременен свят.

Папата подчерта, че „Румъния е мозайка от народи”, чието разнообразие може да бъде смятано за „препятствие за националното единство, но и да бъде видяно като обогатяване на националната идентичност”. В тази светлина припомни, че страната има „дълга и богата религиозна традиция” наранена през „тъмните десетилетия”, а „някои от раните все още са живи”. Оттук и пожеланието на Бенедикт ХVІ за възстановяване на наследената несправедливост от миналото и прилагането на справедливост на две нива: за „истинския диалог между Държава и различните религиозни представители”, а от друга страна „насърчаване на хармоничните отношения между различните религиозни общности”.

Бенедикт ХVІ изтъкна и усилията на правителствата за стабилизиране отношенията между Католическата църква и Румъния, белязани от 20 годините дипломатически отношения със Светия Престол, както и новия закон за вероизповеданията.

Накрая Папата припомни апостолическата визита на Йоан Павел ІІ в Румъния през 1999, първата на един Папа в страна с православно мнозинство, като увери, че „Католическата църква има желанието да продължи диалога с християнските общности”.

„Братското отношение между католици и православни, в духа на милосърдието и справедливостта – завърши Папата – трябва да надделее над трудностите и открие сърцата за помирение”.


Новият румънския посланик към Светия Престол е 33 годишен (1 май 1977), женен. Завършил е история на философията и философия на културата в Букурещкия университет. Основател и член на Института за история на религиите към Румънската Академия и лектор във факултета по Православно богословие в Букурещ. През 2005 изпълнява длъжността съветник по религиозните и културни въпроси към президентството, а от 2006 е държавен съветник за култура и религии към румънския президент. Владее френски, английски и италиански език, с много добри познания по латински и старогръцки.


dg/ rv