Истинският култ към Бог

Истинският култ към Бог е да спрем да правим зло и да се научим да правим добро: църковната общност е призвана да се вслушва в Божието Слово, което призовава към последователност в живота базиран на вярата. Това е и призова, който още от началото на своя Понтификат, Бенедикт ХVІ неуморно отправя към вярващите.


В първата глава на старозаветната книга на пророк Исаия, пророка упреква външната религиозност на народа, ставайки Божий посланик на Неговия глас, който вика към всички, които опетниха вярата: „За какво Ми са многото ваши жертви?”, казва пророка, „Не принасяйте вече суетни дарове…Душата Ми не понася престъпления и празници… И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда”. В своите проповеди Папата често припомня, че понякога нашата религиозност е попита от алчността на търговците в от Храма. От всичко това се поражда едно отрицателно свидетелство:


„Това над което днес ние християните трябва да се запитаме е: достатъчно чиста и открита ли е нашата вяра, така че изхождайки от нея също и „езичниците”, хората които днес са в търсене и имат много въпроси, да доловят светлината на единствения Бог, да се присъединят в преддверията на вярата в нашата молитва и с техните въпроси да се превърнат в обожатели на Бог? Съзнанието че алчността е идолопоклонничество, докосва ли също и нашето сърце и живот? Не позволяваме ли по различни начини на идолите да станат част от нашата вяра? Готови ли сме да бъдем постоянно пречиствани от Господ, позволявайки му да премахне от нас и от Църквата всичко онова, което е вредно?”. (Проповед, 16 март 2008)

Псалм 49 ни припомня, че онзи „който принася жертва хвала”, почита по истински начин Бог, а Исус в евангелието според Матей, подчертава че „който запази душата си, ще я изгуби, а който изгуби душата си заради Мене, ще я запази”. Кръста Христов е истинската жертва, а истинските поклонници се уподобяват на Него:


„Само „пределната любов”, само любовта която за човеците се дарява напълно на Бог е истинския култ, истинската жертва. Да се покланяме в дух и истина, означава да се покланяме в общение с Онзи, който е истината; да се покланяме в общение с Неговото Тяло, в което се присъединява Светия Дух”. (Проповед, 16 март 2008)


„Няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове”, четем още в Псалм 49: истинската новост на вярата не това, което правим ние, а това което направи за нас Господ:


„Християнството не е морализъм, не сме ние тези които трябва да правят това, което Бог очаква от света, а трябва преди всичко на навлезем в тази онтологична тайна: Бог дарява себе си, Неговото битие, Неговата любов предшества нашите действия и в контекста на Неговото Тяло, в контекста на пребъдването в Него, идентифицирани с Него, облагородени с Неговата Кръв, можем и ние да действаме с Христос. Но етиката е последствие от битието… нужно е само да действаме според нашата нова идентичност. Не става въпрос за едно външно послушание, а за осъществяването на дарът на новото битие”. (Обръщение към голямата римска семинария, 13 февруари 2010)

Евангелието подчертава, че Исус не дойде за да донесе мир на земята, а меч: мечът на Словото на истината:


„Без истина любовта стига до сантименталност. Любовта става една празна черупка запълвана произволно. Този е фаталният риск за любовта в една култура без истина. Тя е в плен на чувства и на временните мнения, дума, с която се злоупотребява и е погрешно разбрана”. (Обръщение към ватиканския съдебен трибунал, 29 януари 2010)

Истинският култ към Бог, посочва пророк Исаия, е този: да се помага на угнетените, да се отдава справедливост на сирака и защитава вдовицата. Първото дело на справедливост, припомня Папата, е да се признаем грешници. Въпреки това пред постоянните човешки провали, Исус се дойде за да съди, а за да спаси:

„Той не дойде като разрушител; не дойде с мечът на революционера. Дойде с дарът на изцелението. Посвещава се на онези, които по причина на тяхната болест са тласнати към крайностите на живота и пределите на обществото. Исус ни показва Бог като онзи, който обича, а Неговата власт като власт на любовта. По този начин ни показва, онова което винаги ще бъде част от праведния култ към Бог: изцеление, служение и доброта, които пречистват”. (Проповед, 16 март 2008)

svt/ rv