Доклад за дискусиите на Синода за Близкия Изток: Християните в земята на Христос не са сами
 

Втора седмица във Ватикана продължава Синода за Близкия Изток на тема „Общение и свидетелство”, който се провежда в присъствието на Папата. Днес бе представен документът за дискусиите в синодалната зала, който обобщава основните въпроси и теми третирани до този момент и на базата на които ще бъдат подготвени финалните предложения.

Многобройни са темите и въпросите в Доклада, представен от Патриарх Антониус Нагиб, Александрийски патриарх на коптите в Египет, главен докладчик на Синода. Но от тях изпъква една сигурност: християните в Близкия Изток не са сами. Изходната точка е Божието Слово и от факта, че да бъдеш християнин означава да бъдеш мисионер. Също така, че мирното религиозно послание не е прозелитизъм, тъй като Исус изисква от християните не да споделят, а да свидетелстват с радост Евангелието. Документът изтъква важното място на религиозната свобода и свободата на съзнанието, равноправието на гражданите пред закона, важната роля на медиите, които са „могъщо и ценно средство за разпространяване на евангелското послание”. Подчертава се и важното място на католическите университети, които са „привилегировано място за мирното съжителство” и затова трябва да бъдат подкрепяни.

Поглед и към политиката. Синодалните отци осъждат насилието, независимо от която страна идва, като изразяват солидарност към палестинци, чиято актуална ситуация подпомага фундаментализма. Епископите призовават международната общност да не обръща поглед от „драматичната обстановка на християните в Ирак”.

Централно място в доклада заема въпроса за емиграцията на християните. Това е „естествено право – определят епископите – но не трябва да бъде насърчавана като предпочитан избор, а по-скоро трябва да се насърчава мира и развитието, за да могат християните да останат в Близкия Изток”. Заедно с това, Църквите в Близкия Изток трябва да поддържат контакти с вярващите извън родната страна. Особено внимание се отделя и на младежите, жените и миряните, които са „силата на настоящето и надеждата в бъдещето”.

Относно икуменическия диалог, синодалните отци потвърждават линията на Бенедикт ХVІ, според която „без общение няма свидетелство, а разделението е скандал за Църквата”. Нужно е „откровено усилие за преодоляване на предразсъдъците”, е общото мнение от синодалната аула. Прави се предложение за участие на Патриарси в Конклава и за нова форма на упражняване на примата, която да не ощетява мисията на Римския епископ, вдъхновена от църковните форми на първото хилядолетие. По тази деликатна тема може да се произнесе и специална мултидисциплинарна комисия, учредена от Папата. Синодалните отци отправят пожелание и към медийната област и по-конкретно за създаването на „локални икуменически медии и институции”.

Особено внимание се отделя на семейството, което е „заплашено от западния релативизъм”, както и на катехизиса, който трябва да насърчава „моралните и социални ценности и помага в борбата срещу сектите. Синодалните отци изразява съгласие за единен арабски текст за неделната молитва, както и за идеята общо честване на Рождество Христово и Пасхата.

В областта на междурелигиозния диалог и по-конкретно с евреите, епископите изразяват пожелание относно за „два народа в две държави”, визирайки израелско-палестинския конфликт с призив за „диалог на всички нива”. Потвърждава се отказът от антисемитизъм и антиебраизъм, така както и тенденциозната интерпретация на някои текстове от Библията, които оправдават насилието.


В отношението към мюсюлманите, Синода препоръчва „да се гледа към онова, което обединява и се избягват провокационни действия”. „Нашето пожелание – се чете в документа - е принципа от Корана – „без принуда в религията” – да бъде действително приложен на практика „ тъй като религиозната свобода е базата за здравите отношения между християни и мюсюлмани”. Всички, се чете в документа, трябва да преодолеят ограничението на конфесионалното мислене и посрещнат социално-политическите проблематики, но не като права за християните, а като всеобщи права. Накрая Синода пожелава единна работа за общото благо и за една „нова зора за Близкия Изток”.


dg/ rv