Синод за Близкия Изток: призив за отказ от християнофобията и ислямофобията. Изказвания на двама мюсюлмански представители

Икуменическият и междурелигозният диалог бяха двете главни теми от петия ден на Синода за Близкия Изток, който се провежда във Ватикана на тема „Общение и свидетелство” в присъствието на Бенедикт ХVІ. Общи действия за благото на християните в оптиката на Универсалната църква, на базата на Евхаристията, единното честване на Пасхата и учредяване празник на мъчениците от Изтока, заявиха синодалните отци.

Диалогът трябва да бъде и към другите религии, подчертаха епископите, припомняйки че ислямска страна не означава непременно „терористична” страна. В този смисъл Синода препоръча приемането на резолюция от ООН за религиозната свобода, която да защитава от християнофобията и от ислямофобията, за да могат вярващите свободно и без страх да изповядват своята вяра, а религията да не бъде използвана за политически или икономически цели.


Своя опит от диалога с другите религии споделиха т.н. „слушатели” на Синода, като Движението на Фоколарите, Неокатекуменален път и Общността Св.Егидий, които потвърдиха важната роля на християнското присъствие в ислямските страни. Жизненоважна за диалога е и помощта на миряните и нуждата те да преоткрият свята мисия в Църквата, както и възпитанието на новите поколения за приемането на различието и на „другия”. В тази светлина бе препоръчан прочита на арабско-християнска литература.

Драмата на християните в Ирак бе другата важна тема. Епископите са убедени за съществуването на „готова кампания” за прогонването на християните пред което международната общност не може да остане безучастна. Завесата на мълчанието не трябва да се спуска над Турция, където ситуацията на християните е тежка, потвърдиха синодалните отци. Припомнена бе фигурата на апостолическия викарий на Анатолия, монс. Луиджи Падовезе, убит през юни тази година от същите сили, отговорни за смъртта на дон Андрея Санторо и арменския журналист Динк.

*********
Изключително важно присъствие на Синода на Епископите за Близкият Изток. Така бяха определени изказванията отправени към Синодалните отци на 14 октомври от двамата мюсюлмански представители: сунита Ал-Самак, политически съветник на Главния Мюфтия на Ливан и шиита Аятола Дамад, професор по право към университета в Техаран. В центърът на техните слова, произнесени в присъствието на Папата, бе диалога между исляма и християнството.

Взаимно разбирателство: това бе основната линия в обръщенията на двамата ислямски представители, с която определиха отношенията между християни и мюсюлмани. Според шиита Дамад стабилността по света може да бъде постигната, само ако всички съумеят да живеят заедно, без да се страхуват едни от други. Ето защо, е от съществена важност възможността, вярващите от всяка една религия да упражняват без срам техните права. Мюсюлманският представител припомни тъмните моменти от историята в отношенията между християни и мюсюлмани и че все още съществуват различни виждания за взаимоотношенията. Но съществуват, подчерта той, държави където християните живеят рамо до рамо с мюсюлманите. Именно този е пътя, който трябва да се следва. От своя страна Ал-Самак посочи: „споделяме страданията на християните, преди всичко след 11 септември, който предизвика един вид фобия към Исляма. Но сега сме призвани да работим заедно в зачитането на правата и задълженията, в борбата с екстремизма, в насърчаването на културата на приятелството и прошката”. За двамата мюсюлмански представители, присъствието на християните в Близкият Изток, които работят рамо до рамо с мюсюлманите е необходимост за целият свят. Синодалната асамблея насочи вниманието си и към имиграцията, определена като неотстъпимо право, необходимостта от засилване на комуникацията, с поглед насочен към дигиталната технология, икуменизма, който е истинското предизвикателство за съвременната Църква и семейството като домашна Църква.


dg/ svt/ rv