2010-10-15 17:19:37

Мери МакКилъп: първата австралийска Светица


Мери Хелен е родена през 1842 г. в Мелбърн , Австралия. От родителите си Александър МакКилъп и Флора МакДоналд научава за Бог и го обиква. Предците и са католици от Шотландия, които успяват да запазят вярата си през вековете на гонения. Когато тя се появява в света , европейците са се заселили в Австралия едва от 50 години.

След Мери в семейството се раждат още 3 дъщери и 4 синове. Въпреки че Александър е добър и дълбоко религиозен човек, не успява да печели добре и неговата първородна дъщеря е принудена да подпомага семейството си до 25 годишната си възраст.

Още от малка Мери притежава тънък усет за Божието присъствие и усеща призванието за живот в бедност и посветен на бедните. Но трябва да почака. Семейството и има нужда от нея, затова едва 16 годишна започва да работи, за да припечели пари и помага финансово. Две години по-късно отива като гувернантка в малък град в Южна Австралия наречен Пенола. Там среща отец Джулиан Теншън Уудс, който е загрижен за децата в неговата област лишени като от религиозно, така и от светско образование.


Сестри на Свети Йосиф на Светото Сърце. С времето проблемът на отец Ууд и званието на младата жена ще намерят общо решение в голямото религиозно и образователно начинание, познато като Сестри на Свети Йосиф на Светото Сърце (Sisters of St. Joseph of the Sacred Heart). “Нашето дело беше положено от Бог, за да разруши светския дух царящ в образованието на нашите училища”, казва Мери. Началото е поставено през 1866 г., след години преподавателска дейност, в периода, когато тя се завръща в Пенола и става Сестра Мери от Кръста.

След скромното начало, което се състои от училищна сграда построена в бивш обор, Сестрите на Свети Йосиф се преместват в столицата Аделаида, където броят им започва бързо да нараства. Не след дълго, тяхното милосърдно дело достига до различни краища на Австралия и Нова Зеландия. Освен за основни училища, те се грижат безвъзмездно за всеки един в нужда, включително сираци , възрастни, момичета в опасност, самотници от всички възрасти. Тяхната издръжка зависи изцяло от даренията на вярващите.


През 1873 г. сестра Мери е изпратена в Рим, за да получи одобрение от Светия Престол за новоучредения институт. Тя има няколко аудиенции с Папа Пии IX, който сърдечно я окуражава. Завръща се в Австралия с преработено Парвило и получава уверението на Конгрегацията Propaganda Fide, че след няколко години на пробен период ще им бъде дадено и окончателното одобрение.


Избрана е за Генерална Настоятелка през 1875. След много трудности през 1888 г. има щастието да види института одобрен от папа Лъв XIII. По това време главното седалище на сестрите е в Сидни.


Тя е Мери от Кръста и нейният кръст приема много форми включващи недобро здраве, чести и продължителни пътувания по земя и море с примитивен превоз и в трудни климатични условия, писане на хиляди писма, усилия да набави необходимото за насъщните нужди, трудностите на истинската бедност и т.н.

Нейният най-злочест кръст обаче идва от хора, някои от които заемащи високи постове. Нейните страдания предизвикват удивление. Но по-удивителна обаче е историята на нейното милосърдие и снизхождение към онези, които са несправедливи към нея. Тя не съди никого, не обвинява никого, никога не е чута да произнася критикуваща или горчива дума към някого, а почитта и към свещения характер на свещенството и Епископството никога не отслабва. Винаги се опитва да намери извинение за тези, които са несправедливи към нея, насочва вниманието си към добрите им качества и напомня на сестрите за тяхната помощ в миналото.
 
Нейните обществени постижения са исторически факт в Австралия и Нова Зеландия, но за тези които я познават лично най-поразителна е нейната вежливост. Във всичко което казва или прави тя показва уважение и обич към всички около себе си, без да прави разлика между богатите, тези с високо потекло и влиятелните от една страна и скромните и отхвърлените от обществото от друга. Любовта и не зависи от показността. Впечатляващ е случаят с осъден на смърт убиец изливащ ругатни и хули върху всеки опитал се да говори с него, но когато Майка Мери отива в килията му, тя успява да го успокои и му помага да умре в мир с Бог и хората.
 
Любовта и душата са нейните добродетели. Винаги е готова да приеме всичко и да изтърпи всичко (1 Кор 13:7). Вярата я прави спосбна да види света отвъд сетивата и да уважава всекиго, защото е Божие чедо изкупено с кръвта на Христос, Когото обича без да Го е видяла (1Петер1:8). Тя е в постоянно единение с Бога, подхранвано от дълги часове на молитва и огромна набожност към Евхаристичната Жертва и към Христос в Светото Тайнство. От малка приема Пресветата Божия Майка като своя. Обича бедността. Покровителят на нейният институт е Свети Йосиф, когото почита като свой модел и на чиято помощ винаги разчита.

Влюбена в разпнатия Христос, Мери Маккилоп, никога не остава без Кръст. Освен недоброто си здраве тя е принудена да понася съпротива, клевети и отхвърляне. С течение на годините тези проблеми постепенно избледняват, но физическото и страдание се усилва и в последните месеци от живота и ставa постоянно и съкрушително. Тя обаче винаги казва “единствената ми молитва е да бъде според волята Му”.

Бог я призовава от този свят на 8 август 1909. Тя до последно носи кръста си с невероятно търпение и с радостна любов към скъпата й Божия воля чието следване е основната цел на живота й. Божията любов изпълва сърцето и и от там се излива над всички около нея, с особенa нежност към всеки един в беда. Тя винаги спазва голямата заповед “Обичай Бога” и следвашата я “Обичай ближния си” (Матей 23:37).

Нейните мощи почиват в параклиса на Сестрите на свети Йосиф на Светото Сърце в Северен Сидни, която се превръща в място за поклонение и набожност.

История на Процеса
Когато Майка Мерй от Кръста умира на 8 август 1909, хората в Сидни посазват забележителна проява на дълбока почит. Причината не е просто поради нарастналия брой на Сестрите на Свети Йосиф, по това време близо 1000, но защото тя вече е почитана като светица.

Хората докосват тялото и с броеници и други предмети на набожност а след погребението й взимат пръст от гроба й. Това е изненадващо , защото изобщо не е типично за Австралия. В страната не съществува традицията на светците.

На 27 януари 1914 мощите на Майка Мери са пренесени до параклиса на главната къща на Жосефинките в Сверен Сидни. Убеждението че тя е светица расте с годините, но Австралия няма опит в процеса на канонизирането. Накрая, през 1925 Генералната Настоятелка на конгрегацията , Майка Лоранс е насърчена от Апостолическия Делегат Архиепископ Катанео да предприеме необходимите стъпки.

Архиепископът на Сидни Майкъл Кели свиква необходимите трибунали. Между септември 1926 и ноември 1928 Информативния Трибунал провежда 45 сесии по време на които внимателно подбрана група от въпроси е даден на голям брой сестри очевидки, които са познавали Мери от ранните дни както и собствената и сестра Ани.


През Март 1929 възниква техническа трудност, и много време е изгубено в дискусии как да се продължи напред. Най накрая през 1931 е решено процеса да се преустанови, докато се появят по-благоприятни обстоятелства. 20 години по-късно, нотариусът на Трибунала е вече Кардинал Архиепископ на Сидни. От самото начало той смята, че прекъсването на процеса е несправедливост към една свята жена и е решен да го поднови. Трудностите изчезват, и разследването продължава с разпитването на свидетелите. Към 15 ноември със 74 проведени сесии Информативния Процес приключва.

През април 1954 излиза указ, с който се потвърждава че в писанията на Мери Маккилоп няма нищо, което е в несъответствие с героичната святост. През ноември 1951 и през 1990 се издават два декрета de Non Cultu.

Независимо, че Процеса от Сидни е приключил през 1951, в годините между 1959-61 се провеждат още 38 сесии, на които са разпитани още 9 свидетели. Това прави 112 сесии проведени между 1926 и 1961. Всички дела (acta) са изпратени в Рим. През 1972 в Рим е издаден том от 600 страници, съдържащ Positio super Introductione Causae (становището по въвъдението към процеса). Указът върху Въведението към Процеса е провъзгалсен по време на Евхаристичния Конгрес в Мелбърн през февруари 1973.

Следва проучване на архивите в Рим и на други места, Positio super Virtutibus (становището върху добродетелите) е съставено през годините от 1984 до 1989 под надзора на йезуита постулатор отец Петер Гумпел. На 15 ноември 1991 се провежда специална среща на богословски консултанти под председателството на отец Антонио Пети, които са единодушни в одобрението на процеса. На 5 май 1992 Обикновено събрание на Кардиналите и Епископите под председателството на Кардинал Уилиам Уеикфилд Баум го одобрява по подобен начин. Указът De Virtute heroika (за героичната добродетел) е прочетен в присъствието на Светия Отец на 13 юни 1992.

На 5 февруари 1993 се провежда специална среща на богословски консултанти с цел да проучат доказателствата че действително е имало молитвено намерение отправено към Мери МакКилъп от страна на пациентка и че нейна реликва е била употребена. Когато тази връзка е установена, случаят е представен на Обикновено събрание на Кардиналите и Епископите с председател Кардинал Уилиам Уеикфилд Баум на 4 май. Приет е единодушно и Указ върху чудото, който е прочетен на специална папска аудиенция на 6 юли 1993.

Чудото
След прочитането на Указа върху героичната добродетел на сестра Мери през юни 1992, следващата стъпка е представянето на становището (Positio) за изцелението за което се твърди, че е в резултат на неиното застъпничество.

Двадесет години по-рано комисия от лекари и други вещи лица разглеждат редица подобни твърдения и приемат за достоверно възстановяването на една смъртно болна жена през 1961. В Сидни е свикан Трибунал, който трябва да проучи случая. Доказателствата на свидетелите, заедно с болничните регистри, медицинските документи, рентгеновите снимки и изследванията са изпратени в Рим.

През 1992 доказателствата са проучени от медицински и правни експерти , и след това от Consulata Medica (медицински консулат) към Конгрегацията за Процесите на Светците. Решението на заседателите от 5 ноември 1992 е единодушно: диагнозите са били точни, прогнозите са били абсолютно негативни а лечението неспособно да доведе до излекуване, възстановяването е било пълно и за него не може да се даде обяснение от медицинска гледна точка. 33 годишната пациентка е била в пълно здраве през 1995.

о. Пол Гардинер, S.J
Постулатор на процеса за канонизацията 







All the contents on this site are copyrighted ©.