Синод за Близкия Изток: новости и статистики

Специалната асамблея на Епископите от Близкият Изток, която започна на 10 октомври във Ватикана, събра за първи път около Епископа на Рим почти всички католически Ординарии от Близкият Изток. Това е един от най-важните аспекти на това църковно събитие на тема „Католическата църква в Близкият Изток: общение и свидетелство”, което ще завърши на 24 октомври.

Освен това, за първи път като официален език на Синода ще бъде арабския и ще има двама председатели делегати назначени от Папата ad honorem, които са кард. Нарсала Сфейр, Патриарх на Маронитите в Ливан и Негова Блаженство Емануел ІІІ Дели, Халдейски Патриарх в Ирак.


Тази синодална асамблея ще бъде най-кратката провела се до този момент: ще продължи само 14 дена по причина на малкият брой участници, опростената методология на работните сесии, но също и защото бидейки католиците малцинство в Близкият Изток, Светият Престол не пожела Пастирите да са дълго време далеч от своите вярващи.


Църквата в Близкият Изток включва 16 държави – Саудитска Арабия, Бахрейн, Кипър, Египет, Обединените Арабски Емерства, Иран, Ирак, Израел, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Сирия, Турция, Палестинските територии и Йемен – покривайки регион, който се разпростира на 7.180.912 кв.км. В тези държави живеят 365.174.000 души, от които 5.707.000 католици, равняващо се на 1,6% от населението (относителният брой на християните е около 20.000.000 души или 5,62% от населението).

На синодалната асамблея участват 185 синодални отци, 159 от които ex officio. Сред тях са 101 ординарии на църковните окръзи в Близкият Изток, 23 от диаспората, които се грижат за вярващите от Източно католическите църкви емигрирали от Близкият Изток в различните страни по света като Франция, Италия, Канада, Америка и Бразилия.


Освен това трябва да се отбележи присъствието на 19 епископа от граничещите държави на Северна и Източна Африка, както и от страните със значителни християнски общности от Близкият Изток, особено в Европа и американския континент.


На синодалната асамблея ще присъстват ръководителите на 14 ведомства от Римската курия, тясно свързани с живота на Църквата в Близкият Изток. Освен това Бенедикт ХVІ назначи 17 синодални отци. Участват също и 10 представители от Съюза на Генералните Настоятели.


Сред синодалните отци има 9 патриарха (7 от които действащи), 19 кардинала, 65 архиепископа, 10 титулярни архиепископа, 53 епископа, 21 помощни епископа, 87 богопосветени, четирима от които избрани от Съюза на Генералните Настоятели.


Що се отнася до заеманите длъжности на синода присъстват 9 председателя на Синодите на Епископите от Източно-католическите църкви sui iuris, 5 председателя на международните общности на Епископските конференции, 6 председателя на епископски конференции, 1 помощник архиепископ, 4 почетни, от които 2 кардинали, латинския патриарх на Ерусалим и 1 Патриархален викарий.

На Синода участват също 36 експерта и 34 слушатели, от двата пола. Като се вземат на предвид членовете на генералният секретариат, преводачите, помощниците, както и техниците, на синодалната асамблея участват общо около 330 души.

На сесиите присъстват представители на 6 източно-католически църкви: етиопска, гръцка, румънска, сиро-малабрийска, сиро-маланкрийска и украинска.

От 185-те синодални отци, 140 са от източно-католическа традиция. Епископите от латински обред са 45, от които 14 са от Близкият Изток (в Специалната асамблея за Ливан участваха 53 епископи от източно-католическата традиция и 16 от латински обред).


Предвидени са 14 генерални конгрегации и 6 работни панели. Информацията за синодалната дейност ще бъде гарантирана от четирима отговорници на арабски, френски, английски и италиански език, които ще се срещат с журналистите всеки ден, с изключение на дните 11, 18 и 23 октомври, когато са предвидени пресконференции със синодалните отци.


svt/ Zenit