Във Ватикана започна специален Синод за Близкия Изток
„А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа” (Деян. 4,32). Този откъс от
Деянията на Апостолите описва живота на първата християнска общност, идеал за всички
християни. Именно това е и мотото на специалният Синод за Близкият Изток, който ще
се проведе от 10 до 24 октомври във Ватикана, на тема „Католическата църква в Близкият
Изток: общение и надежда”. Изборът на мотото притежава особено значение, защото озарява
на светлината на Евангелието, темата на синодалната асамблея и напомня тясната връзка
между Църквата в Близкия Изток със Свещеното Писание. Това бе подчертано и от Папа
Бенедикт ХVІ по време на неговата апостолическа визита в Кипър, от 4 до 6 юни т.г.
на която връчи Работният Документ за Синода (Instrumentum Laboris). Специалната Асамблея
за Близкият Изток е резултат не само от изказаното желание на Епископите от региона,
но също и от апостолическите визити на Светият Отец в Турция от 28 ноември до 1 декември
2006, Светата Земя (Йордания, Израел и Палестина) от 8 до 15 май 2009 и Кипър през
2010, по време на които лично се докосна до радостите и страданията на членовете на
Католическата църква, които се нуждаят от особено внимание в този исторически момент.
Това важно събитие за Католическата църква в Близкият Изток ще бъде официално открито
на 10 октомври с тържествена Света литургия в Базиликата „Свети Петър”, предстоятелствана
от Бенедикт ХVІ в съслужение със синодалните отци и свещениците участници в Синода.
Също и закриването на Синодалната Асамблея ще бъде под знака на Евхаристията, която
е безценен дар оставен от Христос на неговия народ. На Синода ще вземат участие 185
синодални отци, сред които 101 ординарии на църковните окръзи в Близкия Изток, 23
от диаспората и 19 от граничещите на север и изток африкански държави, както и от
Европа и американския континет. От особена важност е присъствието на тримата специални
пратеници: равин Давид Розен, директор на департамента по религиозните въпроси към
American Jewish Commitee, който ще се обърне към синодалната асамблея на 13 октомври,
и двамата мюсюлмански представителти, сунита Мухамад ал-Самак, политически съветник
на главния мюфтия на Ливан и шиита Аятола Саед Мостафа Мохаге Афамабади, професор
по Право към университета в Техеран. Двамата ще се изкажат на Синода на 14 октомври.
Информация за естеството и дейността на Синода на Епископите от Близкия Изток може
да бъде намерена в интернет страницата на Синода на Епископите. Също и Радио Ватикана
подготви пълна информация за синодалното събитие, носеща заглавието “Vatican Radio’s
News on the Synod”, която може да бъде намерена на www.vaticanradio.org/synod. Предлагаме
ви Синтез на Работният Документ на Специалната Асамблея за Близкият Изток, връчен
на синодалните отци през месец юни.
******** Основните целите на Синода
са „да утвърди и укрепи християнската идентичност, чрез Божието Слово и църковните
Тайнства”, се казва в работния документ за Синода. На второ място „да обнови църковното
общение между местните Църкви, за да свидетелстват по-добре истинския християнски
живот, неговата радост и жизненост”. Това включва икуменически усилия и диалог с евреи
и мюсюлмани „за благото на цялото общество” и за да може „религията да стане повод
за мир”. Освен това, Синодът ще припомни на християните „причините за тяхното присъствие
в едно предимно мюсюлманско общество: арабско, турско, иранско или еврейско”.
Несигурната
обстановка за християните в Близкия Изток. В Близкият Изток Католическата църква
е представена с нейните традиции от 6 Патриархални църкви, всяка със свое богато духовно,
богословско и литургично наследство”, които са богатство за цялата Църква и имат апостолски
произход”. Но това би било „истинска загуба за Универсалната църква и за Християнството,
ако те изчезнат точно там, където са родени”. Това е и „тежката отговорност” на Църквата
и вярващите: "да съхранняват християнската вяра по тези свети земи”. Причините за
несигурността на християните са различни: емиграцията на цели семейства, намаляване
на раждаемостта, увеличаване на враждебността срещу евангелските ценности, но също
така и „липсата на единство сред клира”, което придава „обратен знак на свидетелството”.
Регионалните
конфликти правят още по-несигурно присъствието на християни в Близкия Изток, посочва
документа. „Израелската окупация в Палестинските територии още повече затруднява ежедневието,
свободното движение, икономиката, социалния и религиозния живот, включително и достъпа
до култовите места, зависещ от позволение на военните за едни и отказ за други поради
мотиви за сигурност”. Освен това документът посочва, че „някои християнски фундаменталистки
групи оправдават несправедливата политика наложена на палестинци, което прави още
по-деликатна позицията на арабските християни”.
Свободата на религията.
На Изток, се чете в документа, религиозната свобода означава само свободата на култа”,
а не „свободата на съзнанието, което включва свободата да се вярва или не, практикуването
на религията по индивидуален или обществен начин и дори свободата за промяна на религията”.
Като цяло, на Изток религията е социален и дори национален избор, но не индивидуален”,
обобщава документа. „Промяната на религията се смята за предателство към обществото,
културата и нацията, която е изградена главно върху една религиозна традиция”. Освен
това, „ислямският екстремизъм продължава да расте по целия регион и се превръща
в заплаха за всички християни, евреи и мюсюлмани”.
Емиграцията.
В този контекст на конфликтност, финансови трудности и политически и религиозни
ограничения, християните продължават да емигрират. Една от основните причини е, че
„международната политика много често пренебрегва съществуванието на християните, които
са първите жертви. Оттук и призива към Църквите на Запад „да засилят чувствителността
на своите правителства за тази ситуация. От друга страна, в Близкия Изток се наблюдава
нарастваща имиграция на африкански и азиатски работници сред които много християни,
които много често стават обект на „социална несправедливост, експлоатация и сексуални
насилия”.
Църковното общениее една от основните цели на Синода
е да окуражи вярващите да поемат още-повече своята роля на кръстени, участвайки в
пастирските инициативи и особено в социалния живот, винаги в общение с църковните
пастири. Това общение в лоното на Католическата църква се проявява чрез два главни
знака: кръщението и Евхаристията в общение с Римския епископ и Свети Петров приемник,
постоянна и видима база за единението във вярата и общението”. Всички християни се
призвани да се чувстват „членове на Католическата църква в Близкия Изток, а не само
членове на локална Църква”. Христовите служители и богопосветените са призвани да
бъдат „пример за другите и водят обикновен живот с реално откъсване от парите и удобствата
в света, практикувайки целомъдрието и чистота и прозрачност в отношенията”.
Християнско
свидетелство и мисия. Католиците са призвани „все повече да бъдат истински
свидетели на Христовото Възкресение в обществото”. Вярващите трябва да поемат още-повече
своята роля на кръстени, участвайки в пастирските инициативи и особено в социалния
живот. Християните могат да дадат особен принос за справедливостта и мира и имат дълга
„смело да разобличават насилието, независимо от коя страна идва, като дават предложения
в светлината на диалога, помирението и прошката. Хуманитарната дейност на католическите
общности към най-бедните и намиращите се в социалната периферия, представлява най-видимия
начин за разпространение на християнското учение. „Бъдете свидетели на истината,
въпреки че може да доведе и до преследвания” е призива към християните в Близкия
Изток. Това може да се осъществи само чрез мира, справедливостта и равенството на
всички граждани.