Апостолическият викарий на Арабия: Синодът за Близкия Изток е пророческа възможност за християнско свидетелство по земята откъдето всичко е започнало

Миграциите, икуменизма, диалога с исляма бяха централните теми в уъркшопа за Синода за Близкия Изток, който се проведе от 5 до 9 октомври в Рим, организиран от международното движение на католическите интелектуалци „Пакс Романа”. Целта на инициативата е да насочи вниманието към Близкия Изток и диалога с него. Този диалог, заявяват организаторите, трябва да бъде плуралистичен и зачита човешките права и социалната справедливост. В края на уъркшопа бе подготвен документ, който ще бъде връчен на Синода, чиято работа започва от 10 октомври във Ватикана. Но как изглежда днес Църквата в Близкия Изток? Отговаря пред микрофона на Радио Ватикана монс. Пол Хиндер, апостолически викарий на Арабия:

*********
„На първо място изпъква факта, че сме една Църква-поклонница. Всички християни са чужденци в гражданския смисъл на думата, тъй като не са граждани на съответните страни и произхождат от цял свят, въпреки че по-голямата част са католици от Филипините и Индия.


От икуменическа гледна точка, какво може да се направи за единението на християните?
Говорейки за Близкия Изток, трябва да се прави разграничение между класическата
зона около Светата Земя – Ливан, Сирия и Ирак, където Църквите са антични и с дълга традиция, още преди исляма, докато в арабската зона, където аз работя, няма християни по произход. Затова, т.н. „икуменически диалог” има друг смисъл, тъй като съществуват различни християнски деноминации.

От какво най-много се нуждае Църквата в Близкия Изток?
Главната тема на Синода съдържа всичко: „общение и свидетелство”. Това е въпросът, който стои и пред самата Църква: каква трябва да изглежда Църквата в близкоизточния свят, ако сме единени от дълбоко общение или ако всеки във вътрешността на Църквата гледа собствените си интереси. Този въпрос е свързан със свидетелстването на вярата, тъй като от свидетелството на нашите общности от Близкия Изток зависи и аспекта, който даваме на Универсалната Църква. Вярвам, че започваме един процес на по-голямо съзнание и може би на взаимна корекция.

Какви са вашите пожелания за започващия Синод за Близкия Изток?
Да не прекали с минали въпроси или юридически казуси, а да бъде пророчески и ни окуражи заедно да живеем Христовото Евангелие, за да дадем убедително свидетелство в обществата в Близкия Изток, изпълнени с тежки проблеми и конфликти. Надявам се след този Синод да дадем общо християнско свидетелство за целия свят именно от Светата земя, откъдето всичко е започнало”.

dg/ rv