Специален Синод за Близкия Изток: монс. Сирил Васил: трябва да съхраним и свидетелтсваме християнската идентичност

Религиозната свобода и големия брой християни, напускащи страната поради преследванията, са две от основните предизвикателства за предстоящия Синод за Близкия Изток, който ще се проведе от 10 до 24 октомври във Ватикана. За настоящата обстановка на католиците от източен обряд, които са 20 милиона разпръснати не само в Близкия Изток, а по целия свят, и посрещането на тези проблеми говори монс. Сирил Васил, секретар на Конгрегацията за Източните Църкви:

********
„За съжаление, нищо ново под слънцето. Може да се каже, че от 1300 години християните в Близкия Изток - с различни нюанси на място и епоха – живеят в положението на демографско, политическо и културно малцинство. Понякога са преследвани и понясат културни и социални репресии и дискриминации в гражданската и политическата области. Това е една много дълга и болезнена история, породила предразсъдъци и дискриминации. Единствената разлика е, че днес проблемите се забелязват от световното общественото мнение, благодарение по-големите възможности за комуникация, както и от факта, че емиграцията не се ограничава до преместване в страни от Близкия Изток, а достига западните страни. В някои случаи, Източните църкви са приети, но нямат възможност за растеж, евнагелизация и мисия. Става въпрос за малцинства, които са толерирани, но които остават затворени в етнически и църковни гета. За тези религиозни общности католичността и универсалността на Църквата помага на вярващите да не изпадат в депресия. Освен това, чрез диаспората и глобалната миграция, източните католици са разпръснати по целия американски континент, Австралия и страните в Западна Европа. Това повдига въпроса как да се осигури пастирската грижа за емигрантските общности. Създадени са екзархии във Великобритания, Франция, Германия и съществува разнообразна църковна структура в САЩ и други латиноамерикански страни. Затова главното пастирско предизвикателство за локалните Църкви от латински обред е да им помогне за тяхното интегриране в социалния и религиозния контекст на страната, но и с грижата да съхраняват жива собствената традиция. За съжаление се констатира, че в някои случаи католиците от източен обряд биват асимилирани и се приспособяват към латинското мнозинство. Например, в Италия и Испания, където има много голям брой румънски и украински католици, нашата цел е тези общности от вярващи да се почувстват членове на своята Църква в контекста на интекултурността. Тоест, една мултикултурност, която обхваща съвместното присъствие на обреди и юрисдикция. Затова е нужна промяна на мисленето, което да позволи на всеки да съхранява своята идентичност, въпреки контекста в който се намира.

В каква фаза се намира икуменическия диалог с православните християни?
Католическите църкви от източен обред играят важна роля в търсенето на единението с православните църкви. Тяхното географско разположение е много важно: например византийският обред в Близкия Изток, както и на Балканите и в южнославянските страни или сиро-малабарийския и сиро-маланкарския обред Южна Индия. Мога да потвърдя, че състоянито на икуменическия диалог се подобрява и има извършени значителни стъпки напред. Понякога развитието на този диалог се обуславя от прагматични мотиви: съединението прави силата. Тоест, ситауции, породени от малцинственото положение в което се намират, както Източно-православните църкви, така и католическите и затова е необходимо да се даде общо свидетелство на християнската вяра и взаимно сътрудничество.

Какви са причините за свикването на Синода за Близкия Изток и какво очаквате от него?
Синодът за Близкия Изток бе свикан от Папата на 19 септември 2009 след неговото посещение в Светата Земя и предизвика интерес, тъй като близко-източния въпрос има геополитически резонанс. Разбира се, Църквата няма претенциите да разреши политическите проблеми в региона, въпреки че епископите участващи в Синода живеят всичко онова, което се случва в първо лице. Както показва и избраната тема, Синода иска преди всичко да запознае Църквите от източен обред, заедно с Църквата от латински обред в Близкия Изток, чрез размяната на взаимен опит, потвърждавайки общението с Папата и Светия Престол. Свикването на Асамблеята има намерението да предизвика траен интерес за обстановката на Източните църкви и след Синода, като изтъкне на преден план християнското свидетелство. В този регион е трудно да се говори за мисия в традиционния смисъл на думата, тъй като всяка дейност на Църквата се възприема като прозелитизъм и бива забранявана. Въпреки това, Църквата не може да се откаже от мисионерството, дори и мълчешком: в много случаи свидетелството и живота на вяравщите са много повече от красноречивото и убедително говорене.

На Синода няма да участва апостолическия викарий на Анатолия, монс. Луджи Падовезе, който бе убит на 3 юни в Искандерун...
Църквата е родена с мъченичеството. В Турция – земята в която са се провели първите Вселенски Събори – католическото присъствие е символично и няма истински пастирски и мисионерски характер в една държава, която е формално светска, но представлява един положителен знак за възможността за религиозно разнообразие в едно модерно общество. Това е и начин да се изтъкне културната отговорност и безценното наследство на всички Църкви и християнски общности. Най-важното е да съществува общо усилие за съхраняване на това съзнание и това различие. Евенуталните отделни трагични събития, както убийството на монс. Падовезе, трябва да бъдат категорично осъдени и оценени на базата на конкретните резултати от разследването.

Кои са най-важните моменти от работния документ за Синода (Instrumentum laboris), който Папата връчи на църковните пастири в Близкия Изток по време на своята визита в Кипър в началото на юни?
Тематичните аргументи са различни. По темите за мисията и мисионерството, освен положителната оценка за приноса на мисионерите, се забелязва опасността от недостатъчно приемане на езика, литургията и духовността на поместните източни традиции. По този начин се върви срещу Втория Ватикански събор и каноническото право: тази небрежност или пренебрежение произлиза от убеждението за „превъзходство” на латинския обред и традиция. Много често католиците от източен обред се оплакват от липсата на чувствителност в тази област. Освен това, в работният документ се очертава и една самокритика за моралната отговорност на клира и младежите, привлечени от модернизма: злините на секуларизацията са достигнали и в Източните Църкви, които до преди няколко години се характеризираха с традиция, простота и една дълбока народна набожност, наследена и споделена по един „автоматичен” начин. Ето защо, Латинската църква, която има опит с проблемите на секуларизацията и глобализацията в модерния свят, може да даде на Източните Църкви ценен принос при посрещането на предизвикателствата на глобализацията. От друга страна, не може да се отговори на ислямския фундаментализъм с католически фундаментализъм: нужни са пастирски средства, които отговарят на времето, без да се изгубят собствените корени и без затварянето в гета. Нужно е да се търсят нови пътища и ново равновесие”.


dg/ rv