Религиозният факт и коректната информация

„В Европа се забелязва недостатъчно разбиране на религиозните символи. Как може да се говори за защита на вярата, ако например чувствата на италианци към разпятието биват пренебрегвани?”. Това са думи на игумен Филарет Булеков, представител на Московската патриаршия в Страсбург и един от участниците в срещата, организирана от Съвета на Европа. Срещата се проведе в Охрид на 13 и 14 септември на тема „Ролята на медиите за насърчаване на междукултурния диалог, толерантността и взаимното разбирателство: свободата на изказване на медиите и зачитане на културните и религиозни различия”. Сред участниците и ватикански представители: отец Жан-Мари Лорен Мазас от Папския съвет за култура и Летиция Маниеро от Папския съвет за социални комуникации.

„Нито едно религиозно малцинство не поиска европейските институции да се намесят и е странно, че това го направиха в защита на същите тези малцинства”, заяви игумен Филарет по време на срещата. „Но трябва да се подчертае правото на вярващите свободно да обсъждат всеки въпрос, който касае обществото”, тъй като по тези въпроси мнението на религиите също трябва да бъдат изслушвано. Предвид комплексния характер на повдигнатите въпроси, Съветът на Европа изрази съгласието си за такъв тип срещи между представители на институциите, медиите и църковните общности. Последната демонстрация за такава нужда показва и случая с американския пастор Тери Джонс и неговата инициатива за изгори Корана по повод годишнината от терористичните атентати на 11 септември.

Предвид нарастващата роля на новите средства за комуникация, като социалната мрежа fasebook, на срещата ясно изпъкна спешната нужда да се осигури информация вярно отразяваща фактите, езиково коректна и със съзнанието за ефектите, които може да предизвика. В европейски контекст това означава хармоничното съжителство на изискванията за защита на свободата на изразяване, гарантирана от Европейската конвенция за човешки права и от друга страна това право да не засяга чувствителността на религиозните общности в един увеличаващ се мултиетнически контекст. Според Винсент Бергер, юристконсулт към Европейския съд в Страсбург, тази картина става още по-сложна, тъй като в Европейската конвенция за човешки права липсва специфично определение, което може да гарантира законовата защита на религията. Невралгична точка, която европейските институции трябва непременно да обсъдят.

Въпреки това, най-голяма отговорност носят медиите или онези средства разпространяващи информация. От „случаят Тери” може да се направи поуката, че една малка новина, появила се във fecebook, коментирана и станала популярна в интернет, а после разпространена на глобално ниво от традиционните медии, може да се превърне във всеобщо споделяна новина, в състояние да предизвика такава сериозна вълна от омраза и насилие. Ето защо, формирането на журналистите става фундаментално в този контекст. „Нужно е работещите в медиите много добре да познават религиозната действителност, която често е обект на техни разследвания”, заяви журналиста Едуардо Дел Кампо от испанския „Ел Мундо”.

Именно затова, в Охрид бе лансирана водещата идея за коректна информация за религиозния факт, заедно с препоръката за постоянно сътрудничество между религиозните лидери и журналистите. От друга страна, е необходимо религиозния факт да не бъде превърнат в „индиански резерват” в който могат да намират пространство само информации обусловени от стереотипите. Митрополит Филарет предупреди и за опасността от подценяване на религиозния аспект по някои теми, или да се смята като вмешателство в дебати по които се смята, че той не трябва да бъде взет под внимание.


dg/ Oss. Rom