Монс. Игнасио де Паула: Нобеловата награда за медицина е победа на идеологията на епруветката

„Лично аз, бих гласувал за други кандидати, като Мак Кулък и Тил, откриватели на стаминалните клетки, или Яманака, открил как да направи стволови клетки от нормални кожни клетки”. Така монс. Игнасио де Паула, председател на Папската академия за защита на живота коментира присъждането на Нобел за медицина на британския професор Робърт Едуардс, наричан „бащата” на бебетата в епруветки. В неофициална декларация, монсеньор де Паула отдава дължимото на проф. Едуардс „открил нова и важна страница в областта на човешкото възпроизводство, чиито резултати са пред всички”, но същевременно изразява и силно учудване. „Без Едуардс не би съществувал пазара на ембриони; без Едуардс не биха съществували хладилни камери с ембриони очакващи да бъдат присадени в матката или вероятно да бъдат използвани за изследвания или да умрат изоставени от всички”. „Едуардс изгради нова къща, но отвори погрешната врата от момента в който заложи всичко на оплождането инвитро и скрито позволи прибягването до дарение и покупко-продажби на човешки същества. По този начин не промени ни най-малко патологическата картина, нито епидемиологичната картина на оплождането. Решението на този сериозен проблем ще дойде от друга страна, по-икономична и вече в напреднала фаза на изграждане”. Монсеньор де Паула уточнява, че направената от него декларация не е официална, а лично становище в отговор на журналистически въпроси.


От своя страна Международната федерация на католическите лекари изразява „разочарование” за присъждането на Нобеловата премия на британския учен. В комюнике, подписано от председателят Жозе Мария Симон Кастелви, се подчертава, че „въпреки оплождането инвитро е донесло радост на безплодните хора по света”, това е станало „с огромна цена”: „отслабване на човешкото достойнство”. Милиони ембриони по света, се чете в документа, „са създадени и изоставени по време на процеса на оплождането инвитро”. Това води до унищожаване на „човешки същества” в техния начален стадий на развитие. Освен това, подпомага онази култура, която „третира човешките същества като продукти, отколкото като ценни човешки индивиди, каквито са в действителност”. Като лекари католици, завършва нотата, „признаваме болката, която носи безплодието на една семейна двойка, но същевременно вярваме, че изследванията по този проблем „трябва да бъдат водени на етическа база, която зачита достойнството на човешкия ембрион, който не се различава от този на възрастните”.
 
dg/ rv