Бенедикт ХVІ към сицилианци: "не се страхувайте да живеете и свидетелствате вярата в различните сфери на обществото"

На 3 октомври Бенедикт ХVІ посети италианския град Палермо, на остров Сицилия. Това посещение, което бе 21-та пасторална визита на Папата в Италия, бе по повод регионалната църковна среща на семействата. Приет с голяма радост и обич, Светият Отец предстоятелства Светата литургия на парка пред пристанището на Палермо, пред повече от 200 хиляди вярващи дошли от цяла Сицилия. В следобедните часове Бенедикт ХVІ се срещна в градската Катедрала с клира и богопосветените от Сицилия, а след това с младежите на площад Политеама.


При пристигането си на летището на Палермо, „Фалконе и Борселино”, Бенедикт ХVІ бе посрещнат от кмета на града Диего Камарата, който в приветственото си слово припомни древното име на града „Панормос” (цяло пристанище), което заключва в себе си духа на различие, приемственост и интеграция в които са поставени дълбоките корени на този хилядолетен град. Архиепископът на града, Паоло Ромео, отправи приветствено слово към Папата, в което подчерта многобройните проблеми, измъчващи Сицилия: нарастващата безработица, трудностите на най-слабите социални класи, организираната престъпност, социалния и културен застой, както и неподходящото политическо управление, което не обръща внимание на високият процент безработица сред младите хора.

В своята проповед Папата изрази благодарност за огромната обич показана от жителите на града с думите: „Дойдох тук, за да споделя с вас радостите и надеждите, трудностите и отговорностите, идеалите и стремежите на тази диоцезална общност”. Надявам се, прибави Светият Отец, този град, вдъхновявайки се от най-истинските ценности на своята история и традиция да оживотвори Христовото посланвие за мир и спокойствие съдържащо се в неговото име, както за неговите жители, така и за цялата нация. „Знам, че в Палермо, така както в цяла Сицилия, не липсват трудностите, проблемите и тревогите”, посочи Бенедикт ХVІ:


„Днес съм тук сред вас, за да ви засвидетелствам моят близост и постоянна молитва за вас. Тук съм, за да ви окуража да не се страхувате да свидетелствате човешките и християнски ценности, които са дълбоко вкоренени във вярата и историята на тази територия и нейният народ”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че всички литургични четива от неделната литургия говорят за вярата, която е основата на целя християнски живот. Исус възпита своите ученици да растат във вярата, да вярват и да се поверяват винаги на Него, за да изградят върху скалата на Христос собствения си живот. Именно, за това те искат от Него да „увеличи вярата” им:


„Христовите ученици не искат материални дарове и привилегии, а просят благодатта на вярата, която да ги насочи и озари техния живот; просят благодатта да разпознаят Бог и бъдат в съкровена връзка с Него, получавайки от Него даровете на смелостта, любовта и надеждата”.


Папата цитира парадоксалният пример даден от Исус в неделното евангелие, чрез който изразява невероятната жизненост на вярата. "Като лост, който повдига повече от собственото си тежест - каза Папата - така и вярата, дори и да е малка, е способна да извърши немислими и изключителни неща, като изкореняването на едно голямо дърво и присаждането му в морето". Бенедикт ХVІ припомни старозаветния разказ за пророк Абакук, който моли Господ да избави народа от насилието и подтисничеството, и неговото видение за Божия промисъл с който начертава и осъществява в историята:
 
„”Загива онзи, който няма праведна душа, а праведника ще живее чрез вярата си”. Нечестивият или онзи който действа не според Бог - посочи Папата - се уповава на своите сили, но в действителност се позовава на една слаба и несъстоятелна действителност и затова ще се пречупи и ще падне; а праведникът, се уповава на една скрита, но солидна действителност, уповава се на Бог и затова ще живее”. 

Ето защо, посочи Папата, вярата трябва да бъде водача във всекидневния живот на всеки един от нас, здравата скала върху която да изградим живота. Бенедикт ХVІ подчерта, че през вековете Църквата в Палермо е обогатена и оживена от една ревностна вяра, която намира своят най-възвишен израз в Светците. За пример Светият Отец посочи Света Розалия, покровителка на града, Света Агата и Света Лучия. Папата възхвали голямото религиозно чувство на този остров, което винаги е вдъхновявало и насочвало семейният живот, подхранвайки ценностите на солидарността към другите, предимно към страдащите, и зачитането на живота, които са безценно богатство, което трябва да бъде пазено и предлагано на съвременното общество. Пред многобройните вярващи Бенедикт ХVІ коментира и втората част от неделното евангелие, която ни учи на смирение, тясно свързано с вярата. „Ние сме слуги Божии. Не сме негови кредитори, а по-скоро негови длъжници”, посочи Светят Отец. Ето защо, всекидневното изпълнение на Неговата воля трябва да бъде нашето ежедневно поведение:

„Никога не трябва да се представяме пред Бог с мисълта, че заслужаваме голяма отплата за стореното от нас. Това е илюзията, която може да се породи във всички, дори и в хората, които работят в Църквата, в служба на Господа. Трябва винаги да съзнаваме, че никога не правим достатъчно за Бог”. 

Скъпи приятели, каза Папата, ако изпълняваме със смирение всекидневно Божията воля, без да претендираме нищо от Него, сам Исус ще ни служи, ще ни помага, ще ни окуражава, дарявайки ни сила и вътрешен мир.


Бенедикт ХVІ се позова и на второто четиво от неделната литургия, в което още веднъж се говори за вярата. В него Апостол Павел призовава Тимотей да има вяра и чрез нея да има любов към ближните. Папата посочи, че Сицилия е сред първите региони на Италия, приели вярата на Апостолите чрез възвестяването на Словото Божие. Въпреки трудностите и преследванията в Сицилия винаги е разцъфвало цветето на светостта:

„Сицилия е земя на светци, живяли Евангелието с простота и последователност. На вас, вярващи миряни, повтарям: не се страхувайте да живеете и свидетелствате вярата в различните сфери на обществото и в многобройните ситуации от човешкия живот, преди всичко в най-трудните”.


Вярата ви дарява Божията сила, за да бъдете винаги смели и изпълнени с доверие – прибави Папата - да вървите напред и предприемете необходимите инициативи, за да дадете един все по-красив облик на вашата земя. Бенедикт ХVІ призова всички вярващи да не се срамуват да „свидетелстват нашия Господ”, когато срещат съпротивата на заобикалящия ги свят:

„Трябва да се срамуваме от злото, от това което оскърбява Бог и човека; трябва да се срамуваме от злото, което се причинява на гражданското и религиозното общество. Изкушенията за примирение и обезкуражение се пораждат в онзи, който е слаб във вярата, който взима злото за добро, който мисли че пред злото нищо не може да се направи. Но онзи, който е здраво прикрепен към вярата, има пълно доверие в Бог и живее в Църквата, е способен да дари неудържимата сила на Евангелието”. 

Такъв е бил животът на Светците и Светиците от Палермо и Сицилия, така както и на днешните миряни и свещеници, като отец Пино Пулизи, убит от сициалнската мафия. Бенедикт ХVІ призова те да закрилят народа на Сицилия и да подхранват във всеки един от тях желанието да възвестяват, с думи и дела, присъствието и любовта Христови:


„Граждани на Сициля, гледайте с надежда към бъдещето! Нека изгрее светлината на доброто което желаете, търсите и притежавате! Живейте смело ценностите на Евангелието, за да изгрее светлината на доброто! Със силата Божия всичко е възможно!".


В края на литургията, преди молитвата Ангел Господен, Бенедикт ХVІ посочи за пример набожността към Дева Мария в Сицилия и припомни примера на италианската мирянка Ана Мария Адорни, свидетелка на Божията любов сред жените затворнички, която на същия ден бе обявена за Блажена в гр. Парма. Папата повери всички жители на Сицилия на Божията Майка „пример за християнски живот”:


„Нека Дева Мария да подкрепя семействата в любовта и възпитанието; да направи плодотворни зародишите на званието, които Бог сее сред младежите; да дари кураж в изпитанията, надежда в трудностите, обновен стремеж за доброта. Нека Майката Божия да утеши страдащите и болните и помогне на християнските общности, та никой в тях да не е изолиран или в нужда, а всички, по-специално слабите и малките, да се чувстват приети и ценени”.


svt/ rv