120 години енория Дева Мария на Броеницата, гр.Велико Търново. Отец Страхил Каваленов: да възвърнем самочувствието на нашите енорияши, като членове на Универсалната църква

Радост, благодарност и гордост: с тези чувства вярващите от католическата енория Дева Мария на Броеницата в гр. Велико Търново честват 120-та годишнина от основавенето на храма. Радостта с тях ще сподели епископът на Никополската епархия, монс. Петко Христов, който ще отслужи тържествената литургия на 3 октомври в присъствието на енорийски свещеници и монахини от епархията, гости от цялата страна и от чужбина. От Италия идва специално Провинциалният настоятел на Отците Пасионисти в Никополската епархия, заедно отци Пасионисти от САЩ. За енорийския свещеник, отец Страхил Каваленов, празникът е повод за осмисляне идентичността и укрепване вярата на католиците в района:


**********
„Наистина, 120 години е дълъг период от време през който нашата енория преживя много. Но сме много благодарни на Господ за всички онези благодати с които Той изпълва жителите на този град и на района. Енорията е една от младите енории след Освобождението на България. Тя е създадена през 1890, когато в страната започват да пристигат специалисти и работници от чужбина, които поставят началото на модерната българска индустрия. Благодарение на чешки работници, граждани на Австо-Унгария, е създадена и нашата енория, заедно с няколко фабрики, които откриват във Велико Търново. В течение на много години, този малък параклис обслужва техните семейства. Големият разцвет на енорията настъпва през 30-те години, когато тук вече има постоянен енорийски свещеник. Много е важно това което открихме в нейните архиви: папският представител в България, а по-късно в Турция, монс. Анджело Ронкали – бъдещия папа Йоан ХХІІІ – е носил в сърцето си тази малка енория, тъй като е бил в много добри приятелски взаимотоношения с енорийския свещеник, отец Карло Раев. Служил е в нашата енория и винаги е заявявал своята привързаност към този прекрасен град и район на България. По-късно, в периода на комунизма, настъпват наистина трудни години за енорията, но през 90-те години сме свидетели на нов голям разцвет, благодарение завръщането на Отците Пасионисти в България. Те правят много, за да не угасне духовния живот, но също така и самите енориаши, които изискват да имат свой свещеник и своя литургия в неделя. От една година и половина аз съм постоянен свещеник в енорията и виждам как наистина Бог е този, който ни дарява Благодатта и помага за осъществяването на нашите идеи и начинания. Само за една година броят на вярващите се увеличи два пъти, а това което особено много ни радва е че тази старинна църква успяхме да обновим през последните три месеца. И така днес имаме прекрасен храм в който да въздаваме нашата благодарност към Бог и участваме в трапезата на Неговото тяло и Неговата кръв.
 
Може ли да се каже, че с юбилея започва едно ново възраждане на енорията?
Наистина това е знак за едно възраждане, особено видимо е това обновление което успяхме да постигнем. Но не само с материалния ремонт на църковната сграда. През последните месеци започнахме духовната подготовка за празника и смятам да посветя тази и следващата година да възвърнем самочувствието на нашите енорияши, като членове на голямата Универсална църква и на нашата местна епархийна общност. Стараем се да участваме във всички епархийни прояви, особено младежите. Подготвяме се да участваме в СМД през 2011 в Мадрид. Освен това, всяка седмица, особено по време на неделните литургии, благодарим на Бог за това че съществуваме като общност и като енория и че Той е онзи, който помага на всеки един и на всички, за да вървим напред. Този юбилей ни изпълва също така с гордост, че независимо от всички трудности и премеждия, Божието провидение е помагало на нашата общност да оцелее и не само това, а и да преживее това истинско възраждане на което сега се радваме.

Октомври, месец на мисиите. Как виждаш твоята мисия в енорията?
Не само в енорията в нашия град, защото тя включва градове като Горна Оряховица, Лясковец, Елена и много села, където живеят много католици – около хиляда кръстени католици. Наричат ни малка енория, но всъщност, като брой на католици не сме толкова малко. Моята мисия виждам като нова евангелизация на тези хора, които десетилетия наред не са имали постянен свещеник и са били далеч от живота на енорията и Тайнствата, не са получили катехизис като млади. Те трябва да бъдат поканени и бъдат приобщени към нашата енория и нейния живот, за да преоткрият своите исторически корени и също така да получат Благата вест за смъртта и възкресението на нашия Господ Исус Христос за спасението на всички нас. И тази Блага Вест наистина да преобрази живота им. Това е моята мисия, да намеря всеки един от тях поотделно, млади и стари, и да ги поканя в тази общност. Сигурен съм, че мнозина от тях ще намерят смисъла на живота си в нея.

Как духовно да изживеем празника Дева Мария на Броеницата?
Онова, което винаги съм поставял като акцент в моите проповеди, са думите на Папа Йоан Павел ІІ от неговата енциклика посветена на Броеницата: „да гледаме на събитията в нашия живот и на присъствието на Христос в него с очите на Мария. Да съзерцаваме Неговата кръстна смърт, страдание и възкресение и да се радваме задено с Мария на това спасение и обновление на човечеството, което донесе идването на Спасителя на света”. Това е за мен смисъла на този празник. Като енория посветена на Блажена Дева Мария на Броеницата, тази молитва трябва бъде ежедневна и осмислена”.


Димитър Ганчев