1 октомври празник на Света Тереза на детенцето Исус: покровителка на мисиите и учителка на Църквата

На 1 октомври Католическата църква чества празника на Света Тереза от Лизьо, покровителка на Мисиите и църковна учителка. Света Тереза на детенцето Исус е канонизирана на 17 май 1925 г. от Папа Пий ХІ и през 1927 г. е обявена заедно със свети Франциск Саверио за покровителка на мисиите. През 1944 г. е обявена за втора покровителка на Франция, заедно с Жана д’Арк. На 19 октомври 1977 г. Папа Йоан Павел ІІ я обявява за Учителка на Църквата, ставайки третата жена която получава това признание след света Тереза д’Авила и света Катерина Сиенска.

Терез Франсуаз Мари Мартин се ражда в Аленсон, Франция на 2 януари 1873 г. в набожно християнско семейство. Майката на Терез умира, когато бъдещата светица е само на четири години. Въпреки че все още е твърде млада, след специално разрешение от Папа Лъв ІІІ, на 9 април 1888 г. на 15 годишна възраст постъпва в ордена на сестрите Кармелитанки в Лизьо, приемайки името Тереза на Детенцето и Исус и на Светият Лик. Тук тя се запознава с основателката на манастира Майка Геновефа, която за Тереза се превръща в пример за монашески живот.

През 1893 г. Тереза на Детенцето Исус е назначена за заместник-настоятелка на новистките, в помощ на сестра Мария Гонзага. Но няколко години по-късно през 1896 г, се разболява от туберколоза, болест от която умира 18 месеца по-късно. Този тежък период на болест е придружен с дълбока духовна криза, която тя нарича „нощта на вярата”. В своите ръкописи Тереза описва този период като казва: „Необходимо е да се върви под тъмният тунел, за да се разбере какво е мрака”. Умира на 30 септември 1897 г.

Тереза живее своят монашески живот в смирение, евангелска семплота и вяра в милосърдната любов на Бог. Тя има голямо желание да бъде изпратена като мисионерка в Индокитай, но то не се сбъдва поради нейната тежка болест. Но това не и попречи да се грижи за мисионерите тръгващи за азиатският югоизток и да се моли за тях. За тази цел майка Мария Гонзага и поверява като духовни братя мисионерите Морис Белиер и Адолф Руланд, за да ги подкрепя чрез молитвата в тяхната мисионерска дейност. В своите ръкописи Тереза пише: „Искам да бъде мисионерка, не само за няколко години, а до края на вековете”.


Нейният живот бе израз на солидна вяра, непоколебима надежда и възвишена любов към Бог, подсилени от пламтяща ревност за осъществяването на Царството Небесно по земята. Кръстът и страданието на тялото и душата бележат дълбоко земният живот на светицата, от годините на нейното детство до последните мигове на нейният живот. В страниците на нейните дневници, в които от послушание отбелязва нейните вътрешни терзания, може да се забележи величието на жертва и. В тях тя пише: „Аз се поднесох на Детенцето Исус, за да бъда Негова играчка, и го помолих да не си служи с мен като с една от онези ценни кукли, които децата се задоволяват само да гледат, а да си служи с мен като с една малка топка без стойност, която да хвърля на земята, да ритне с крак, да остави на страна, или да прегърне близко до сърцето. С други думи исках да забавлявам Детенцето Исус и да удовлетворя на Неговите детски капризи”.


svt/ rv