18 годишната италианка Киара Бадано бе обявена за Блажена на Католическата църква

Момиче с "кристално чисто сърце" и "любов голяма колкото океан": така монс. Анджело Амато, префект на Конгегацията за каузата на Светците нарече младата италианка Киара Бадано, която обяви за Блажена на Католическата църква. Тържествената литургия архиепископ Амато отслужи на 25 септември в светилището Дева Мария на Божествената любов в присъствието на повече от 20 хиляди привърженици на Движението на Фоколарите, към което принадлежи Киара. Въпреки нейния кратък живот, починала през 1990 на 18 годишна поради тежка болест, Киара остава "пример за мисията на християнина и е призив да преоткрием свежестта и ентусиазма на вярата", каза в проповедта си монс. Амато.


Киара Бадано е първата фоколаринка, която Църквата издига към небесните олтари. Пророчески са думите, които основателката на движението, Киара Лубик, починала през 2008, казва за Бадано: „ Колко много светлина има в нашата Киара”.
 
По характер Киара е щедра, общителна и сърдечна. Още от 4 годишна избира внимателно играчките, които да дари на бедните деца ("Не мога да дам счупени играчки на деца, които нямат"). В първи клас отдава голямо внимание на другарчето си по чин, което е сираче без майка. На Коледа, по предложение майка си, го кани на обяд нястоявайки да застелят мастата с най-хубавата покривка, защото "днес Исус ще бъде с нас." Слуша с внимание притчите от Евангелието и се подготвя с особено усърдие за първата си среща с Исус в Евхаристията. Впечатлява с присъствие на духа и внимание в четенето на Словото Божие и в следването на литургията.

Посещава "възрастните жени" в старческия дом. Когато е по-голяма остава често да се грижи за своите баба и дядо от страна на майка и, които се нуждаят от помощ. Животът и е изпълен с обикновени радости. Една вечер съобщава: "Една приятелка има скарлатина, и всички се страхуват да я посетят. Ако родителите ми са съгласни смятам да й занеса домшните задачи, за да не се чувства сама. Вярвам, че по-важно от страхa, е да обичаш.

9 годишна открива движението на Фоколарите, и се приобщава като Gen (Нова Генерация, второто поколение на движението на Фоколарите) към идеала на единството. Нейното ще бъде по изкачване с въже, с родителите си, с Киара Лубик, с младите хора, с които споделя един и същ избор на живот. В допълнение към задълженията си в Движението Gen, работи в енорията и епархията. През 1981, с родителите си, участва във Family Fest (Празник на семейството) в Рим, световна среща на Фоколарите. Това е началото на един нов живот и за тримата. Тя се отдава със страст на движението. В малкото си селце, Киара се посвещава на любов към друарките си от училище и всеки който е близо до нея Всеки, решена да живее радикално Евангелието, което я очарова и пленява.


Започва кореспонденция с Kиара Лубик, която става все по-интензивна. До последния миг на своя живот, споделя с нея откритията и изпитанията. През юни 1983 г., на 12 години, участва в първата си международна конференция на Gen в Рока ди Папа. Пише на Киара: "преоткрих по особен начин Исус Изоставения". А през ноември добавя: "открих, че Исус Изоставения е ключът към единство с Бог и искам да го избера като мой съпруг и да се подготвят за момента когато ще дойде. Избирам го! Разбрах, че мога да го намеря в тези който са се отдалечили от Него, в атеистите, че трябва да ги обичам по особен начин, безвъзмездно". Това е избор, който никога вече няма да постави под въпрос.


От нейните писма и свидетелството искрят радост и удивление от откриването на живота: имa положителна и слънчева визия. Киара е момиче като всички: весела и жива, обича музиката (има хубав глас), плуването и тениса, разходките в планината. Има много приятели. На който я пита дали ще им говори за Бог, отговаря "Не трябва да говоря за Исус, но да дам Исус с моето поведение".

Нейният път не е самотен. Той е път изминат заедно с другите от движението Gen. Тe никога не пропускат възможността да "укрепят своето единство", както те самите казват по време на техните срещи на който си разказват за опита си с живяното Евангелие, така също с телефонните разговори, посещенията, томболите, екскурзиите, подаръците. Сред тях, общението в благата е реалност: до своята смърт Киара запазва в стаята си списък с неща, който да дари на тези, които се нуждаят от тях повече от нея.

На 17 годишна възраст, докато играе тенис, една силна болка в рамото усъмнява лекарите. Започват клинични изследвания. Скоро диагнозата е поставена: тумор на костите. През февруари 1989 Киара се изправя пред първата операция: надеждите са оскъдни. В болницата се изреждат приятели от движението и групата в подкрепа на нея и семейството и. Приемите в болницата в Торино стават все по-чести, а също и болезненото лечение, което Киара посреща с голяма смелост. При всяка нова, болезнена "изненада" жертвата и е решена: "За теб, Господи, щом ти го искаш, аз също го искам."


Не след дълго Киара загубва чувствителността в краката си. Новото болезнено лечение се оказва безполезно. Това, което я подкрепя в най-трудните моменти е единението и с "Исус Изоставения", който на кръста също не чувства успокояващото присъствието на Отца. Тя казва: "Ако сега ме питате, дали искам да ходя, бих казала не, защото така съм по-близо до Исус".
 
Нейният лекуващ лекар, който не е вярващ и има критично отношение към Църквата, ще каже: "След като опознах Киара нещо се промени вътре в мен. Тук има последователност, тук християнството придобива смисъл".

Дори когато е вече неподвижна Киара продължава да е много активна. Следи по телефона новообразуваната група от Младежи за един обединен свят от Савона. Присъства на конгреси и различни други дейностти със съобщения, картички, плакати, за да опознае и запознае приятели и съученици на и с Gen... Кани много от тях на Genfest '90 (Международна среща на младежта за един обединен свят, проведена в Рим през май 1990), който има радостта да гледа на живо благодарение на сателитната антена монтирана на покрива на дома й.


Постоянства в предлагането на болката си като жертва: " интересува ме само волята на Бог, да я следвам добре в настоящия момент: да остана в играта на Бога". И отново: "Сега нямам нищо останало (здраво), но все още имам сърце и с него мога винаги да обичам". Поддържа я сигурността, че "неимоверно много е обичана от Бог. "Поради това е непоколебима в своята увереност. На угрижената си майка казва: "Вярвай в Бог, а след това прави останалото!".

Нейните взаимоотношения с Киара Лубик стават по-близки: държи я постоянно информирана. На 19 юли 1990 пише: "Медицината остави своите оръжия. Със спирането на лечението, се увеличава болката в гърба и почти не мога да се обръщам настрани. Чувствам се толкова малка, а пътят, по който трябва да вървя е толкова труден ... Често съм съкрушена от мъка. Но младоженецът ще дойде за мен, нали? Да, аз също повтарям с теб "Ако го искаш ти, искам го и аз" ... Сигурна съм като теб, че заедно с него ще спечелим света!".

Отговорът идва по пощата: "Не се страхувай Киара да Му дадеш своето "да" във всеки момент. Ще ти даде сила, бъди сигурна! Аз също се моля за това и съм винаги там с теб. Бог те обича неизмеримо и иска да проникне в дълбините на душата ти и да те накара да изпиташ вкуса на небето. "Киара Светлина" е името, което си мислех за теб, харесва ли ти? Това е светлината на идеала, който побеждава света. Изпращам ти го с цялата си любов ... ".


С влошаването на заболяването трябва да се засили дозата морфин, но Киара Светла го отхвърля: "Ще ми отнеме ясното съзнание, а болкате са единственото, което мога да предложа на Исус".


В един момент на особено физическо страдание споделя с майка си, че в сърцето си пее: "Ето ме Исусе още днес пред теб....". Вече е ясно, че срещата им ще бъде скоро и тя се подготвя. Една сутрин, след трудна нощ, тя спонтанно започва да повтаря през кратки интервали: "Ела Господи Исусе". В 11 часа неочаквано идва да я посети свещеник от Движението. Киара Светлина е щастлива: от както се е събудила желае да получи Исус в Евхаристията. Това ще бъде последното и причастие.

Киара Светлина се отправя към небето на 7 октомври 1990. Помислила е за всичко: за песните на погребението си, цветята, прическата, роклята. Пожелала е да бъде в бяло, като невеста… Има препоръка: "Мамо, докато ме подготвяш трябва непрестанно да повтаряш: сега Киара Светлина среща Исус". На баща си, който я пита дали все още иска да дари роговицата на очите си отговаря с лъчезарна усмивка. След това, последното сбогом към мама: "Довиждане, бъди щастлива, защото аз съм" и една усмивка към баща си. На погребението, отслужено от Епископа на епархията идват стотици е стотици младежи и много свещеници. Членовете на Gen Rosso и Gen Verde изпълняват песните избрани от нея. Голям букет цветя и телеграма за родителите пристига от Киара Лубик: "Благодарим на Бога за този негов бляскав шедьовър".

Репутацията и на святост се разпространява. Епископът на Акуи, монс. Ливио Маритано, от когото е получила Миропомазването и който я посещава няколко пъти по време на болестта и, на 11 юни 1999 отваря началната епархийна фаза от процеса за обявяването й за блажена. "Мисля че нейното свидетелство би било особено значимо за младите хора", казва той в интервю с Микеле Занзуки, автор на нейна биография. "Имаме нужда от святост днес. Младите хора имат нужда от помощ, за да намерят посоката, една цел, за да преодолеят несигурността и самотата, да намерят отговори на въпросите в лицето на неуспеха, болката, смъртта и на всичките си грижи".


На 3 юли 2008 година Киара Светлина е обявена за Достопочтена и на 19 декември 2009 г. Светия Отец припознава чудо, станало чрез застъпничеството е, акт, който е прелюдия към обявяването й за Блажена.
bp/rv