Беатификацията на Джон Нюман за възраждането на Християнска Европа

Кулминацията на папската визита в Обединеното Кралство е Беатификацията на кард. Джон Хенри Нюман. Литургията ще отслужи в Бирмингам на 19 септември лично Бенедикт ХVІ, въпреки установената норма Беатификациите да бъдат в компетенцията на локалните Църкви. Това е особен знак за оценка, интерес и значимост, който Папата отдава на фигурата на кардинал Нюман. С тази беатификация, посочи Светият Отец на срещата с архиепископа на Кентърбъри, Роуън Уилиамс, се отдава почит на един човек на Църквата, чието църковно виждане е подхранено от англиканската традиция и узряло по време на дългите му години на служение към Църквата на Англия. Неговия живот е пример за страст към истината, последователност и християнски реализъм, а вяра и живот се сливат в едно. Неговото преминаване от Англиканската към Католическата църква е личен път към пълнотата на вярата. Кардинал Нюман, както казва Папата е „мост между англикани и католици”. Това е исторически момент, тъй като за първи път от 500 години насам ще бъде обявен за Блажен, вярващ който не е мъченик за вярата. Кардинал Нюман е важна фигура в английската култура, а неговите дълбоки идеи и интуиция са принос за справедливо, хуманно и свободно общество, осветлено от истината на Евангелието.

Джон Хенри Нюман , роден в Англия през 1801 и умирял през 1890, един от най-големите християнски мислители през последните векове, обърнал се към католическата църква, ще бъде обявен за Блажен от Католическата Църква от Папа Бенедикт ХVІ на 19 септември в Бирмингам. Това е събитие, което ще остави белег не само в Църквата във Великобритания, но в цялото християнство.

През ХІХ век, белязан от позитивизма и научния подход, дали началото на отричането на Бог, Нюман се превръща в знак на противоречие , който разтърсва както католическа така и протестантска Англия.

Още като англиканин основава на Оксфордското движение, целящо задълбочаването на богословските научни изследвания, особено в областта на Патристиката (богословието от времето когато Църквата бе все още една и неразделена) и да се изправи пред предизвикателствата на модернизма. Това търсене на истината най-накрая го отвежда, четиредесет годишен, до католицизма. Неговото отделяне от англиканството в полза на Рим предизвиква сензация.


Но също и като католик не липства на Нюман враждебност. Неговият богословски гений, голямата свобода, с която поставя на първо място превъзходството на съвестта пред всеки опростен догматизъм, предизвикват завист и подозрения. Дори в йерархиятa към която сега принадлежи не липсват такива, които определят Нюман като достатъчно "римски", не достатъчно полемичен към англиканството, което е напуснал.

Нюман, преминава тези изпитанията и твърдейки винаги, че "десет хиляди трудности не пораждат съмнение, ако разбирам правилно въпроса”.


Бившата основна фигура в културния живот на Оксфорд е изолиран в новата си църква, където е укоряван, че не превлича достатъчно англикани към католицизма. "За мен, обръщанията не бяха основната работа, а по-скоро изграждането на католиците" , пише той.


Става член на Конгрегацията на Свети Филип Нери и се установява в Бирмингам, основавайки един Молитвен Дом. Тук големият мислител и брилянтен интелектуалец се сбълсква с мизерията на бедняшките квартали и става свидетел на една църковна действителност в която малко са онези който успяват да си позволят някаво образование. Точно тук и в тази реалност, Благодатта Божия, която е у него започва да сее с пълни ръце. “Истинският триумф на Евангелието - пише той - се състои в издигането над себе си и над човешката природа в създаването на това тайнствено сътрудничество между волята и Благодатта… Светците, ето това е истинското творение на Евангелието и на Църквата”.

Днес Църквата посочва именно в Нюман една от тези фигури на светостта. Какво е значението на беатифицирането на Нюман в британската и англосаксонска реалност? Означава представянето на един модел на святост основан върху следването на Христа.

Това означава да не се примиряваме с идеята за един свят, който изглежда напълно секуларизиран. За Великобритания означава да се предложи изход от тежката криза на англиканството. "Католическата църква е за светци и за грешници, за почтенните хора е достатъчна Англиканската църква", пише Оскар Уайлд докато обмисля присъединяването си към католицизма.

Днес Англиканската църква е загубила дори този апломб на формална почтеност. Сред „изгубили се” пастири, преследващи различни идеологични моди, епископи, които публично заявяват че не вярват в основите на християнската Вяра и преподобни жени, в целият този хаос, съществува една не малка част от вярващи англикани, които се чувстват не на място в тази църква, която между другото след смъртта на кралица Елизабет II официално ще бъде ръководена от пантеиста Чарлс. Беатификацията на Нюман може да бъде повод за размисъл за този изгубен англикански свят.

Неговото богословие, когато беше жив изглеждаше “либерално”, но в действителност винаги е било дълбоко чувствително и почтително към учителния авторитет на Църквата.


Възраженията престанават, когато е издигнат в кардинал от папа Лъв XIII, на прага на осемдесет годишна възраст. Тове е признание, дължащо се на дейността и благородството на неговата личност. Обявен е и за Почетен член на Trinity College в Оксфорд. Това е едно изключително академично признание, особено като се има предвид, че от времето на Реформата, три века по-рано, това признание на най-висшата английска академична институция, не е давано на католик.

Въпреки своето смирение и чувствителна душа, Джон Хенри Нюман бе апостол и пророк. Сред тънкото му лице набраздено от дълбоки бръчки, блестят две очи напоени с идеали, които в продължение на години внимателно търсят истината сред тази трудна епоха на викторианска Англия. Когато умира в Бирмингам през 1890 г., Католическата църква в Англия е в пълен разцвет, след три столетия на гоненя и имиграция.

Нюман оставя белег в бъдещите поколения на британски католици, сред многоброини обърнали се към вярата. Цялата велика католическа англосаксонска култура му е в някаква степен длъжница. Без Нюман не бихме имали Честъртън, Белок, Толкин, Брус Маршал и много други.


Неговата мисъл, неговата вяра съчетана с разума са повече от всякога актуални. Поради тази причина неговата беатификация предизвика в някой среди безпокойство и раздразнение. Англосаксонският свят е действително невероятен: поддържа винаги една пуританска насоченост, но докато от една страна насърчава и разпространява културата на сексуалния либертинизъм, от друга веднага щом Католическата църква се опита да въведе нещо добро, красиво и свято, намира начин сурово да я атакува.


Това се видя на скоро, именно с оглед края на процеса за беатификацията, когато се реши за необходимо да се ексхумира тялото на Нюман. Това предизвика различни реакции, особено от англииското хомосексуално лоби, според които, той не е трябвало да бъде разделен от своя голям приятел и сътрудник отец Амброз Ст. Джон, с когото е погребан според неговата последна воля.


Причините за този протест са ясни: Нюман е пожелал да бъде погребан заедно със своя приятел, поради връзка с по-различно естество от обикновено приятелство. В подкрепа на този аргумент се взима това, което кардиналът пише при смъртта на отец Амброз, неговият събрат от молитвения дом и близък сътрудни: „Винаги съм мислил, че няма такава загуба, равняваща се с тази на съпруг или съпруга, но ми е трудно да повярвам, че може да има по-голяма болка от моята”. Тези думи съдържат болката от една загуба, а не задължително да се равняват на един житейски статус.

Освен това Нюман е решителен поддръжник на целомъдрието и на свещеническия целибат, до такава степен, че го определя като като “един по-висок статус на живот от този, към който по-голямата част от хората не могат да се стремят”. Злодумците дори виждат в мотото на Нюман, cor ad cor loquitur “сърцето говори на сърцето”, една закодирана алюзия на неговите чувства към отец Амброз, грубо пренебрегвайки, че това е един израз взет от свети Франциск ди Салес.


В действителност, историята между Нюман и отец Амброз е исторя на дълбоко приятелство основано върху общата им любов към Христос и неговата Църква. Когато отец Амброз умира той е работил върху указанието дадено му от Нюман за превода на един богословски труд в подкрепа на Догмата за папската непогрешимост: странно занимание за една малко вероятна църковна „двойка”.


Но либертинската и пан-сексуална култура сякаш не иска да приеме, че е възможно съществуването на чисти безвъзмездни приятелства. Изглежда не може да разбере красотата на моралът, който Христос ни показа.

Също и за това, беатификацията на Нюман е знак на Църквата за спасението и възраждането на Християнска Европа. Върху гроба си, големият вярващ пожела да се напише следният текст: Ex umbris et imaginibus ad veritatem “Пътят към истината преминава прец сенки и образи”. Това е съдбата на християните от нашите трудни времена.


bp/ Zenit