Братска среща между Папата и англиканския примас, Роуън Уилиамс: дълбоко приятелство и напредък в диалога въпреки трудностите

Възвестяване на общата вяра в уникалността на Христовото спасение и задълбочено познание на средствата, които Господ ни остави за достигането на спасението. Това бе основната тема в обръщението на Бенедикт ХVІ към архиепископа на Кентърбъри, Роуън Уилиамс. На срещата, състояла се в лондонския дворец Ламбет, главното седалище на Англиканския Съюз, присъстваха и архиепископът на Йорк, Джон Сентамю, примаса на Шотландия, архиепископа на Уелс и епископите на Лондон и Уинчестър. Папата оправи молитва към Бог за дара на единството.


В началото на словото си Бенедикт ХVІ изрази задоволство от възможността да върне визитите на учтивост, които архиепископът на Уестминстър направи през миналата година и поздрави присъстващите англикански епископи от различни части на Обединеното Кралство и икуменическите съветници. Папата припомни историческата среща преди около тридесет години, в катедралата на Кентърбъри, между Йоан Павел ІІ и архиепископ Роберт Рънси на която двамата се молиха за дара на единството между Христовите последователи. Също и ние, посочи Папата, „продължаваме да се молим за този дар, знаейки че единството пожелано от Христос към негоите ученици ще дойде само като отговор на молитвата, посредством действието на Светия Дух, който безспирно обновява Църквата и я води към пълнотата на истината”.

Дълбокото приятелство между католици и англикани. Бенедикт ХVІ изтъкна, че няма намерение да говори за трудностите в икуменическия диалог, известни на всички присъстващи. Папата изрази своята дълбока радост от "дълбокото и нарастващо приятелство и напредъка в диалога през последните четиридесет години, откакто започна работа Международната Англо-католическа комисия".
 
Контекстът на диалога между Англиканския Съюз и Католическата Църква. В словото си Папата подчерта, че от частната среща между Йоан ХХІІІ и архиепископ Джефри Фишер през 1960, диалога между двете общности се разви по забележителен начин. От една страна, културата която ни заобикаля се развива все по-отдалечена от християнските си корени, въпреки дълбоката и разпространена жажда за духовото. От друга страна, нарастващото мултикултурно измерение на обществото, акцентирано особено във Великобритания, носи със себе си възможността за среща с другите религии. „За нас християните това е възможност за търсим, заедно с членовете от другите религиозни традиции, пътища за да свидетелстваме трансцедентното измерение на човека и призива към святост”. Ето защо, икуменическото сътрудничество в тази сфера е от изключителна важност, защото несъмнено ще донесе изобилен плод в насърчаването на мира и хармонията в света.


Общо християнско свидетелство на Христовото спасение. Ние християните, посочи Бенедикт ХVІ, никога не трябва да се двоумим да възвестяваме уникалността на спасението, спечелено ни от Христос. Заедно трябва да се стремим към по-дълбоко познаване на средствата, които Той ни остави на разположение, за да стигнем до спасението. „Верни на волята на Господа, който желае спасението на всички, ние признаваме че Църквата е призвана да бъде причислена към обществото, ни никога в ущърб на християнската вяра”. Именно тук, подчерта Папата, се помества дилемата, която стои пред всички онези, които искрено вървят по пътя на икуменическия диалог.


Приносът на Джон Хенри Нюман. Бенедикт ХVІ посочи, че с беатификацията на кард. Джон Хенри Нюман на 19 септември, се отдава почит на един човек на Църквата, чието църковно виждане е подхранено от англиканската традиция и узряло по време на дългите му години на служение към Църквата на Англия. „Той може да ни научи на добродетелите, които изисква икуменизма: от една страна бе воден от собствената си съвест, за което заплати доста висока цена; от друга подтикнат от топлите приятелски чувства към своите бивши колеги, започна заедно с тях да търси различията между двете общности, насърчен от задълбоченото търсене на единството във вярата”.

В този дух на приятелство, завърши Папата, „подновяваме нашата решителност да преследваме крайната цел на единството във вярата, надеждата и любовта, според волята на нашия единствен Господ и Спасител, Исус Христос”.


svt/ rv