Светостта в малките неща: братът капуцин Леополдо Санчес е новия Блажен на Католическата църква

На 12 септември в Гранада, Испания, на тържествена литургия, предстоятелствана от монс. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на Светците, бе обявен за Блажен, брат Леополдо да Алпандейре Маркес Санчес от Ордена на братята Капуцини. Роден в селско семейство, още от ранните години изгражда в себе си отчуждеността от материалните блага, а когато облича монашеските дрехи за дълги години е отговарял събирането на волни пожертвования. Брат Леополдо умира през 1956 г. на 92 годишна възраст.
 
„Милосърдие, смирение и набожност към Дева Мария, това са отличителните черти на неговата святост. Всички свидетели потвърждават, че брат Леополдо е притежавал златно сърце. Като брат събиращ волните пожертвувания, получава от добрите материална милостиня, давайки в замяна любовта от неговата доброта, душевен мир и съвет. Тази негова голяма любов е придружена от изключително смирение, което му позволява да поправя ближния, преди всичко богохулниците”. 

Човек изпълнен със Светя Дух, брат Леополдо следва думите на Свети Франциск: „човек е това, което е в Божиите очи и нищо повече”. За него, всекидневият живот сред хората е въплъщението на човешкото търсене на Бог: онзи Бог който бе неговата любов през целия живот и на когото се посвети изцяло, когато при злополука счупва своя крак и е не може да излиза от манастира. Но контакта с хората чрез заеманата от него длъжност бе средството за достигането на светостта: на онзи който дава волни пожертвования, брат Леополдо дарява измолването на три "Радвай се благодатна Марийо". Този бе неговият начин да раздава на всички божествената доброта, неговата милостиня на любов:
 
„Трите „Радвай се благодатна Марийо” са неговите „Величае душата ми Господа”. Мисията на тази молитва бе да промени водата на болките и тъгата във вино на утехата и радостта. Пред хилядите молби от всякакъв вид, отговорът на брат Леополдо бе конкретен и прост: скъпи братко, скъпа сестро, измоли с вяра три „Радвай се благодатна Марийо” на Божествената Пастирка”. 

Обикновен човек, който достигна светостта благодарение на малките неща: обръщането му не беше гръмко, но за него бе една радикална промяна. Не се отличава с познания, никога не оставя манастира, за да стане мисионер в далечни земи. Именно поради това той е пример, който всички чувстват близо и могат да разберат. Затова, днес както и в миналото, хората на Гранада, сред които брат Леополдо живя, му са все още благодарни:


„Когато Църквата говори за добротата, не поучава на една абстрактна идея за доброто, а предлага конкретни примери на мъже и жени в които може да се съзерцава нейното сияние. Брат Леополдо бе праведник, който излъчвайки любов и смирение, прави възможно човешкото съжителство в Гранада по негово време. Светците дават допълнителна стойност на нашето общество. Без светците един град е като небе без слънце и нощ без звезди. Светците дават кислород в атмосферата на нашата земя с аромата на тяхната любов”. 

svt/ rv