Бенедикт ХVІ към новите епископи: служете на Църквата без да следвате светските категории

„Животът на един епископ трябва да бъде непрестанно даряване на Бог за спасение на Неговата Църква” и „на поверените им души”. С тези думи Бенедикт ХVІ се обърна към новоръкоположените през годината епископи, участници във формативен курс, организиран от Конгрегацията за евангелизация на народите. Аудиенцията се проведе в Швейцарската зала на Апостолическия дворец в Кастел Гандолфо.

В словото си Папата увери, че Църквата полага немалко надежди в новите епископи и се обърна специално към онези, които „живеят своята вяра в трудни условия”, където понякога се проявяват „форми на преследвания”.

Истинското епископско достойнство. Главният акцент Папата постави върху „истинското епископско достойнство” и предупреди за опасността от „неправилно разбиране на епископското служение”: „Епископското служение, както свещеническото, никога не трябва да бъде разбирано според светските категории, защото то е служение на любовта. Епископът е призван да служи на Църквата със стила на Бога, станал човек, превръщайки се все повече в раб на Бога и раб на човечеството”.

Личното свидетелство на вярата. Папата подчерта и „приоритетния дълг за евангелското известяване, придружено от отслужването на Тайнствата”, който трябва да бъде укрепен от личното свидетелство в живота: „Призваните към проповедничество, трябва да вярват в силата на Бог, която извира от Тайнствата и ги придружава в задачата да освещават, управляват и известяват; трябва да вярват и живеят вярата при известяване евангелското послание и при отслужване на литургията”.

Източникът на силата. Откъде епископът може да черпи сила, за да води своето стадо и провъзгласява Благата вест, запита риторично Папата. „За да се подражава на Христос, е необходимо да Му се отдели специално време и се съзерцава в молитвена тишина и в разговор със сърцето. Църковният пастир е призван да бъде постоянно с присъствието на Бог, да бъде човек на молитвата и обожанието”.

Контекстът на епископското служение. Папата увери епископите, че добре познава „религиозните, антропологичните и социални граници” на поверените им общности, а в много случаи и тяхното малцинствено присъствие. В тези контексти, посочи Бенедикт ХVІ, „мисията на един епископ става особено ангажирана”, но „именно в тези обстоятелства, именно чрез епископското служение, Евангелието може да демонстрира своята могъща спасителна сила”.

Светия Дух води Църквата. „Не трябва да се поддавате на песимизъм или се обезкуражавате, тъй като Светия Дух води Църквата, давайки и силата да запази, но също и да търси нови методи за евангелизация, за достигане на нови области. Християнската истина е привлекателна именно защото отговаря на дълбоката нужда на човешкото съществувание, известявайки по убедителен начин, че Христос е единствения Спасител на човека и всички хора”.


dg/ rv