Писмо на азиатските католически миряни към Папата и финално послание от Конгреса в
Сеул
Благодарствено писмо към Бенедикт ХVІ за неговата загриженост към Църквата в Азия
и финално послание, в което се подчертава че християнския принос е от изключителна
важност за съвременното общество. Това са двата заключителни документа от Конгреса
на католическите миряни в Азия, който приключи на 5 септември в Сеул, Южна Корея.
Организирана от Папския Съвет за Миряните, срещата насочи своето внимание над евангелизацията
в азиатския континент.
Живеем в трудни времена, почти навсякъде изглежда
сякаш Църквата среща силни насрещни ветрове, страхуваме се да не потънем. Но Христос
и Папата са твърдо застанали на кормилото на кораба, водят го с нежност и спокойствие,
носят върху себе си Кръста и ни доближават до Бог. Това е трогателния образ, който
Конгреса на католическите миряни в Азия, очертава в писмото отправено към Бенедикт
ХVІ. „Ваша Светейшество – се чете в документа – дълбоко сме трогнати от Вашата бащинска
обич и близост”, видими знаци „на универсалното служение и неуморна мисионерска грижа
на свети петровия приемник”. „Въпреки че сме потопени в едно общество, което живее
дълбоки промени – продължава посланието – осъзнаваме нашият принос в изграждането
на християнската общност, нашето призвание на любов за доброто на всички в Азия”.
Писмото до Папата завършва с силен призив към Светият Отец, да си спомня в молитвите
за героичните свидетели на вярата в азиатския континет, заедно със семействата, асоциациите
и движенията, което с надежда и любов, възвестяват Словото Божие.
Силното съзнание
за важната роля на католическите миряни се отличава и във финалното послание от Конгреса:
„Ние сме малко стадо – се чете в текста – което не притежава комплекси и не се страхува
че е малцинство. Не желаем да бъдем затворени в стените на Църквата, защото чувстваме
призива да бъдем сол и светлина за азиатския континент”. Затова азиатските католически
миряни подчертават: „Желаем да бъдем активни главни действащи лица в живота на поместната
Църква в общение с нашите епископи”, защото „сме малко, но същевременно сме навсякъде,
водени от любовта за всички братя в Азия, без изключение нито дискриминация. Гордеем
се от богатството на нашите древни културни традиции и сме мотивирани да споделим
нашата вяра в Исус Христос, крайна цел на всяко човешко желание”.
Разбира се,
чете се във финалното послание, Азия се намира в едни безпрецедентен процес на развитие,
социално, икономическо и демографско преобразяване. Но трябва все още да се преодолеят
проблеми като насърчаване на свободата, справедливостта, солидарността и развитието
на по-човешки условия на живот. На светлината на всичко това, миряните са убедени
че християнския принос е „единствен и съществен” за благото на континента.
Затова,
католиците поемат задължението да обновят личните усилия за споделянето на християнския
опит в обществото. Но, подчертава документа, „не става въпрос за стратегически маркетинг
или фанатичен прозелитизъм, а по-скоро за споделяне на плодовете от срещата с Христос”,
която естествено поражда „желанието за даряването на тази благодат на другите”.
Също
и пред мъчениците, жертвите на фундаментализма, преследваните по причина на вярата,
Посланието призовава да се „придобие смелост” чрез вслушването на Словото, така че
всеки един да стане „незаменим сътрудник в живота на Църквата”, прокарвайки „нови
пътища за Евангелието в обществото”.
„Ние сме носители на висшето благо
за днешния и бъдещ азиатски народ”, завършва финалния документ от Конгреса, и „сме
призвани да споделяме с другите това голямо богатство, което е Исус Христос”. Накрая
посланието поверява всички вярващи на Дева Мария, „ярка звезда на новата евангелизация”.