Кръстът в богословието на Свети Павел

По време на годината посветена на Апостол Павел, една от темите на катехизиса на Бенедикт ХVІ в генералните аудиенции бе “Разпнатия Христос, смисъла на живот за Свети Павел”.


В личният житейски опит на Свети Павел съществува един неопровержим факт: преди известният на всички епизод по пътя за Дамаск, Павел е гонител на християните. Но след срещата си с Господа, по пътя за Дамаск, минава на страната на Разпнатия Христос, правейки от Него смисъл за живота му и причина за проповядването му. Тогава той осъзнава смисълът и значението на кръста, но също и двустранният смисъл на смъртта и възкресението на Христос, универсалният и личният: жертвата и спасението са за всички и за всеки, включително и за него.
 
„На Кръста се разкрива милостивата и безвъзмездна Божия любов. Тази любов Свети Павел изпитва върху себе си (срв Гал 2:20) и от грешник се превръща във вярващ, от гонител в Апостол”.


След обръщането, посочва Папата, Свети Павел все повече осъзнава, че спасението му е резултат единствено на благодатта идваща от смъртта Христова, а не поради неговите заслуги. Ето защо кръстът става критерият на неговия живот и основният отговор който дава на събеседниците си сред които са юдеите вярващи в спасителната сила на делата си, гърците, противопоствящи човешката мъдрост на кръста, както и група езичници създали си собствен модел християнство:
 
„За Свети Павел Кръстът има изначално превъзходство в историята на човечеството. Той е центърът на неговото богослолвие, защото, както сам обяснява, Кръстът е спасението дарено като благодат на всяка твар”.


Посланията към общността на Коринт, отбелязва Светият Отец, дават най-ясен пример за това как Кръстът се превръща в основна тема в проповедите на Апостола. Коринт е Църква с много проблеми, скандали и разделения. Това с което Свети Павел избира да се обърне към нея, не е силата на убедителния език и традиционната мъдрост, а с посланието на Разпнатия Исус, с парадокса на слабостта и немощта станали сила, когато са изцяло отдадени и поверени на Божията мощ" (срв. 1 Кор 2:1-4):
 
„Кръстът, с всички това що представлява и с неговото богословско послание, е скандал и безумие. Апостолът го потвърждава с впечатляваща сила, която ясно звучи в неговите думи: "Словото на кръста е безумие за тия, които погиват, а за нас, които се спасяваме, Божия сила... Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,"(1 Кор 1:18 - 23). "Скандалът" и "безумието" на кръста, подчертава Бенедикт ХVІ се изразяват в това, че там където изглежда, че има само загуба, болка, поражение, точно там е силата на безграничната Божия любов, защото кръстът е израз на любовта , а любовта е истинската сила, която се разкрива именно в тази привидна слабост”.


Не веднъж Свети Павел изпита отхвърлянето на християнската вяра, защото е смятана за безумна, безсмислена, не заслужаваща вниманието на рационалната логика. Изглежда сякаш в историята на Исус от Назарет, кръста е най-емблематичният знак на това безумие. Защо тогава Свети Павел превръща Кръста, в център на проповедта си?:
 
„Отговорът не е труден. Кръстът разкрива "силата на Бог" (срв. 1 Кор 1,24), която е различна от човешката сила, защото разкрива любовта Му: "оноза що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците”, пише още Свети Павел в първото послание до Коринтяните. Векове след Свети Павел, ние сме свидетели, че в историята победата е на Кръста, а не на мъдростта, която му се противопоставяше. Разпятието е мъдрост, защото показва кой в действителност е Бог, а именно силата на любовта, която стига дори до кръста, за да спаси човека. Бог използва средствата, които на пръв поглед ни се струват слабост. Разпятието разкрива, от една страна, слабостта на човека, а от друга, истинската сила на Бог, Неговата безвъзмездна на любов: точно този дар на любовта е истинската мъдрост".


Във второто послание до Коринтяните, Свети Павел обобщава своето богословие на Кръста, позовавайки се на две основни твърдения. От една страна Исус умрял за всички ни на кръста поел върху себе си вината ни с одобрението на Бог и от друга Бог, който ни помирява със себе си опрощавайки вината ни. Кръстът е спасението за всички и ни дарява помирението:
 
„На това помирение Свети Павел посвещава живота и служението си, на Кръста който е спасение за всички нас. Това трябва да се стремим да правим и ние: да намерим нашите сили именно в смирението на любовта и нашата мъдрост в слабостта да се отричаме, за да влезем по този начин в силата Божия. Истинската мъдрост според която трябва да живeeм живота си е да живeeм не за себе си, а със вярата в Бога, който от любов към нас дари себе си”. 
 
bp/ rv