Отричането на колективната идентичност

Случаят със забраната на разпятието в класните стаи на Италия се помества в контекста на радикализиране на секуларизацията. Той е последното и основното препятствие срещу което се сблъсква процеса на секуларизацията след дебата за „християнските корени” в преамбюла на Европейската конституция. Случаят в Италия показва, че тази концепция, създадена в защита на държавния атеизъм, се превръща в средство за отнемане на социалната легитимност на религията и нейното приватизиране.


Първият и основен недостатък, който случаят Лауци, по името на тъжителката, разкрива е неспособността на модерно схващане за религиозната свобода, да вижда и зачита религиозното измерение в социалния живот и социалното измерение на религията. Теорията, довела до случая със забраната на разпятието в класните стаи на Италия, се базира на изключителното признаване правата на индивида, който се смята надарен със непогрешимо съзнание по природа и предопределен да се развива в едно общество, смятано за неутрално в морален смисъл. Тази свобода е смятана за универсална, тъй като се базира на човешката природа и е императивна, тъй като е израз на един от аспектите на човешкото достойнство. Обратно, обществото, смятано за изкуствена същност в служба на индивида, трябва да се унижи пред легитимността на един авторитет: свободата, произтича от индивидуалното достойнство.

Религиозната идентичност в обществото няма повече стойност и легитимност. Тя е смятана за обикновен факт наследен от историята. В много области международното право признава, че Нациите могат да притежават субективни права, като правото на защита и предаване на бъдещите поколения своята културна, езикова и екологична идентичност; това обаче не важи за тяхната религиозна идентичност, въпреки че става въпрос за една от най-дълбоките съставки на идентичността. В религиозната област, Нациите не могат да притежават никакво право. Според съвременното схващане за религиозна свобода, само отделните индивиди притежават религиозни права, които се упражняват в границите определени от националното законодателство. Религията и различните посреднически общества не се ползват от една особена защита: само отделния вярващ е притежаващ права, а това право се упражнява, преди всичко и най-вече, към други и към обществото.

Следователно, тази религиозна свобода включва неутрализацията на религиозната идентичност на обществото, но тази неутралност е илюзорна. Ако гражданската власт е безучастна към най-съкровените убеждения на хората, не би могла да бъде и към религията, тъй като по своята същност тя е социална. По този начин, претенцията за безразличие към религията означава отричане на основното социално измерение на религията и нейното ограничаване в частната сфера на личните убеждения.

Да се твърди в случаят Лауци, че Държавата трябва да реагира, сякаш италианското общество и култура нямата нищо религиозно е израз на философска опция. Все пак, една Държава, един народ имат неизбежно една идентичност и тази идентичност има неизбежно едно религиозно измерение. Една Държава не е една концепция, не е неутрална структура и няма студенината на наднационална институция. Една Държава е олицетворение на един народ с неговата история и идентичност. В тази оптика, символите служат да представят и въплъщават компонентите на социалната идентичност. Колективната идентичност се изгражда около символите. Религиозното измерение на социалната идентичност на един народ е изградена и се проявява от дълга серия социални традиции и навици, като празниците, имената, в междуличностните отношения, облеклото и дори в храната. Религиозното измерение се проявява също и във видимите символи, като разпятието в училищата, болниците или по площадите и в обществените паметници.

За да бъде последователен в своите решения, Европейския съд за правата на човека би трябвало да се откаже да затвори на Коледа или на Великден и приложи, по примера на френските революционери, нов календар без препратки към Христос. Религиозната идентичност на едно общество не може да бъде неутрализирана: може да бъде отричана, нападана и заменяна, но не може да бъде неутрализирана. Следователно, истинския въпрос в центъра на случая Лауци е законността на една надднационална власт, която претендира да промени господството на религиозното измерение в идентичността на една Страна. Юридическата теория за свободата на религията не е в състояние да уважи християнската идентичност на Европа; именно това показа случая Лауци.

Безпрецедентното политическо противодействие, предизвикано от присъдата през ноември 2009, има важно значение, тъй като представлява истинско утвърждаване на собствената и особена легитимност на християнството в европейската идентичност пред динамиката на секуларизацията.
 
По "Осерваторе Романо" Димитър Ганчев