Лагер-школа в гр.Белене: "Нещо повече, което дава вярата"

От 23 до 27 август в енория „Рождение на Блажена Дева Мария” в Белене се проведе лагер-школа за младежи на тема „Нещо повече, което ми дава вярата”. В нея участваха 50 млади хора от енориите в Белене, Малчика, Ореш, Свищов и Велико Търново. Заедно с тях работи група италиански младежи от организация „Католическа дейност”-епархия Фермо, Италия. Повече за живота и духа на лагер-школата в Белене информира Росица Златева:


*********
„Лагер-школата се проведе в Центъра за културно и религиозно възпитание „Блажен Евгений Босилков” в енорията в Белене. Тези лагери отдавна са станали традиция в Никополската епархия, където се обръща много сериозно внимание на религиозната формация на младите.

На 22 август италианските младежи и нашите катехисти и аниматори имаха подготвителна среща в Белене, на която се обсъждаше фигурата на възпитателя, ролята и стила на работа с младежите и в общността.

Тема на първия ден от лагера беше „Общността”. След утринната молитва, по време на груповата работа младите обсъждаха въпросите: какви са нашите общности, техните силни и слаби страни, мястото на всеки един в тях, а всяка група подготви профил на своята общност. По време на следобедната групова работа беше обсъждано: каква би желал всеки да бъде неговата общност и какво от своите способности би поставил в услуга на общността. Няколко различни четива помогнаха на младежите да мислят върху въпросите, а по-късно и свещениците, които участваха, дадоха соето мнение за това: какво желаят за своите общности и какви проекти мечтаят да реализират в тях. Денят завърши с катехизис, литургия и вечер, посветена на общността.

Тема на втория ден от лагера беше: „Отношенията с другите”. По време на груповата работа младите разсъждаваха върху това, че: в любовта и в приятелството, е нужно човек да се дарява напълно – само тогава отношенията с другите стават богати, истински и значими. Младежите направиха извода, че: трябва да включваме Бог във връзките си, да можем да виждаме другия с очите на Исус, нужно е любовта към другите е подрепяна от Неговата любов, защото без Него, отношенията са нестабилни и лесно се прекъсват. По време на медитацията, дискусиите, катехизиса и другите активности, младите хора осъзнаха, че вярата помага да се подобрят отношенията в семейството, с приятелите, със свещениците, в любовта и с онези, които не познаваме.


На третия ден от лагера, за младежите беше организирана екскурзия до гр.Русе. Те посетиха Катедралния храм „Св.Павел от Кръста” в Русе, имаха среща с Епископа на Никополската епархия монс.Петко Христов, участваха в света литургия в Катедралата, посетиха и Ивановските скални пещери и разгледаха града.

Четвъртия ден от лагер-школата беше на тема: „Връзката ни с Бога”. На този ден с нашите млади работиха 8 младежи от Житница, които дойдоха в Белене със сестрите-францисканки. Младежите разсъждаваха за това, как връзката с Бога помага да разберем самите себе си и да хармонизираме различните части на личността: тяло, сърце и ум. И още, че душата представлява елемента, който обединява всички компоненти, адресирайки ги към званието на всеки човек. Младите хора стигнаха до извода, че има нещо повече: тялото не е инструмент, то е храм; умът и сърцето са способни на проницателност, затова не се говори за собствената воля, а за една воля, според тази на Бога. В този ден беше отделено специално време за лична медитация, за изповед и Обожаване на Св.Евхаристия. По-късно младите имаха литургия и вечер на тема: „Аз и Бог”.

Последният ден от лагера беше на тема „Светът”. Целта на общата и групова работа беше младежите да се почувстват отговорни за света, който ги заобикаля и в който са се родили. Те размишляваха върху въпроси като: Какви са стените, които съм построил около себе си? Защо? Знам ли, че светът не свършва до вратата на дискотеката и с моята група приятели? Младите хора разбраха, че е нужно да поемат отговорност за света, в който живеят, да бъдат главни герои в него и неговата съвест, да бъдат свидетели на Възкръсналия Христос на всяко място.

Младежкия лагер завърши на 27 август, с очакването религиозната формация на тези младежи да допринесе плод в техните дейности в енориите, в епархията и в собствените звания. Ето и мнението на някои от участниците:

Йоана Банчева, 17г. от енория „Св.Анна” с.Малчика:
"Темите на нашите срещи бяха „Общността”, „Общуването с другите”, „Общуването с Бог” и „Светът”. По време на беседите и на работата по групи, научих и разбрах много неща за себе си: че мога да бъда отговорна; че имам стени около себе си, които не допускат Бог в моето сърце и моя живот. Този лагер-школа ме накара да се почувствам полезна, изпълнена с радост, надежда и очакване. Дните изживени там ми дадоха сила, за да живея в общение със света и Бог".

Йосиф Анчев, 25 г. от енория „Дева Мария на Броеницата”, гр. Велико Търново
"За младежите от Великотърновската енория първото посещение на лагер-школата в Белене беше изключително ползотворно и приятно изживяване. Почти от първия ден се чувстваше, че не само бяхме една общност, но и обсъждахме теми за общността, което повиши разбирането ни и усещането ни за нея. Практическата полза също беше осезаема - ревизирахме представите си за общуването, за възможностите за развитие на енорията и нашите таланти, които могат да бъдат от полза за постигане на общите цели и получихме огромен "заряд" от желание да го направим. Църквата в Белене беше най-доброто място, където можеше да бъдем, а лагер-школата там: най-приятното и полезно събитие, в което взехме участие от 23 до 27 август 2010г. От Белене си тръгнахме с нежелание. Останахме обогатени духовно и интелектуално и с много нови приятели".

Цветелина Йонкова, 21 год. от енория „Св.Св.Кирил и Методий” гр.Свищов:
„Този лагер, както всички до сега, организирани от младежите от "Католическа дейност", ми хареса много. През тези 5 дни разсъждавахме дали вярята ни дава "нещо повече" в общностите, където живеем, във взаимоотношенията ни с  хората и Бог и заобикалящия ни свят. Темите ми допаднаха много, защото засягат проблеми от ежедневния ми живот. Нещата, които научих се надявам да ми помогнат в живота, в забързаното ежедневие. Ще се замислям повече как се държа с хората около мен, според това какво изисква вярата ми в дадения момент.  Също така лагерът беше повод да се запозная с нови хора и да се срещна с приятели, с които не съм се виждала скоро”.
 
За Радио Ватикана Росица Златева