Божията воля

„Който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка”. Тази фраза, с която завършва 12 глава от евангелието според Матей поставя на преден план онова човешко и същевременно божествено качество, което Дева Мария и светците накараха силно да заблести. На това качество Бенедикт ХVІ посвети многобройни проповеди и обръщения през петте години на своя понтификат.


В една обикновена нощ в Назарет един прост отговор изля Божията благодат над човешките мизерии. Една млада жена отвори своето сърце и със сведена глава даде свое съгласие на Бог и от този момент пътят на човешката история се промени завинаги, защото благодатта от това безусловно приемане на волята Божия – посочва Бенедикт ХVІ – позволява и днес на Бог да „дарява на човечеството своето милосърдие”. „Ето твоята рабиня” на Мария застанала до Бог е един от най-силните образи по пътя на израстването в християнската вяра. Повече от двадесет века онази нощ в Назарет е също и една от най-провокиращите. Защото в настоящата епоха на отстояване на не добре определената свобода и на правата прикрепени винаги към задълженията; в епоха в която индивидуалността смъртно нарани очарованието на скромността и смирението, идеята за една личност, която заличи собствената си воля във волята на един друг е малко разбираемо и за мнозина нетолерантно:


„Човек не се доверява на Бог. Той таи в себе си съмнението че Бог му отнема нещо от живота, че Бог е един конкурент който ограничава нашата свобода. Според съвременния човек ние ще бъдем пълноценни човешки същества само ако поставим Бог настрана; само по този начин ще успеем да реализираме напълно нашата свобода. Човек живее със съмнението, че любовта на Бог създава зависимост и затова е необходимо да се освободи от тази зависимост, за да бъде напълно самия себе си (…) Вместо да се стреми към любовта, човек се стреми към властта с която иска да вземе в ръце по автономен начин собствения живот”. (8 декември 2005)


В този сценарий на живот живян между властта и познанието, но преди всичко сякаш Бог не съществува, Мария от Назарет, посочва Папата, се превръща в олицетворение на силата и мъдростта на един Бог, който съществува и който по удивителен начин прави човешкото същество способно да му каже „да”:


"Човек, който се поверява изцяло в Божиите ръце не се превръща в марионетка на Бог, една скучна и съгласяваща се с всичко личност; той не губи своята свобода (…) Човек, който се обръща към Бог не става по-малък, а по-велик, защото благодарение на Бог и заедно с Него става голям, божествен, става наистина самия себе си. Човек, който се оставя в Божиите ръце не се отдалечава от другите, оттегляйки се в своето лично спасение, напротив, само тогава неговото сърце се пробужда истински е той става една чувствителна, благосклонна и благоразположена личност”. (8 декември 2010)


Само човек, който се съобразява с Бог може да бъде благосклонен и благоразположен. Но също силен и внимателен, както сам Исус показва в пустинята, когато е изкушаван от Сатаната:


„Пред човешките критерии, Исус поставя единствения истински критерий: послушанието на Божията воля. Също и това е важно поучение за нас: ако носим в разума и сърцето си Словото Божие, и ако То стане част от нашия живот, ще можем да отхвърлим всякакъв вид заблуда на Изкусителя”. (Ангел Господен, 21 февруари 2010)


От Назарет до Витлеем, първите главни действащи лица в Евангелието се движат сред различните обстоятелства и едно общо убеждение: да разберат и изпълнят Божията воля във всеки момент. Стойност, посочва не веднъж Папата, която Исус научава от своите родители:


„В живота в Назарет, Исус почита Дева Мария и праведния Йосиф, покорявайки се на техният авторитет по време на Неговото детство и юношество. По този начин постави в светлина важната роля на семейството във възпитанието на личността”. (31 декември 2006)


Бенедикт ХVІ поставя в светлина връзката на свещеническото звание с зачитането на Божията воля. Свещеник, който не разбира по този начин своето служение, го стигматизира, „не обича истински Бог и другите, а само себе си и парадоксално загубва себе си”:


„Свещенството, се базира на смелостта всекидневно да приемаш волята Божия, да се „потопяваш” в нея. По този начин не само няма да бъде заличена нашата автентичност, а ще навлизаме все повече в истината на нашата същност и служение”. (Ангел Господен, 20 юни 2010)


Човешкият живот, подчертава Папат, без пътеводния фар на Божията вола е едно упорито вървене по пътя без изход. Затова, пример е и остава онази малка жена от Назарет, към която Бенедикт ХVІ оправи своята молитва в края на своята първа литургия като глава на Римокатолическата църква:


„Имай куража да дръзнеш с Бог! Опитай се! Не се страхувай от Него! Имай смелостта на рискуваш с вярата! Имай смелостта да рискуваш с добротата и чистото сърце! Изложи се на опасност с Бог и тогава ще видиш, че именно с това твоят живот е озарен, не е скучен, а пълен с безкрайни изненади, защото безкрайната Божия доброта никога не се изчерпва”. (8 декември 2005)


svt/ rv