Бенедикт ХVІ на молитвата Ангел Господен: няма мир без зачитане на природата. Апел за затрупаните миньори в Чили

Бенедикт ХVІ се моли за 33-та миньори, блокирани под земята вече 23 дни в мината Сан Хосе в Чили и уверява в своите „непрестанни молитви” за тях и техните близки. Това потвърди Папата по време на неделната молитва Ангел Господен, която отправи днес по обед от балкона на апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо, край Рим.

33-та миньори са блокирани на 700 метра дълбочина; всички са живи, въпреки че някои от тях показват симптоми на депресия, която може да се задълбочи. Към това се прибавя и казаното от спасителите, според които за изкопаването на втора шахта, близо до тунела където се намират, ще са необходими поне три месеца.

„Поверявам миньорите и техните близки на небесното застъпничество на Свети Лоренций и уверявам в моята духовна близост и постоянна молитва – каза Папата – за да запазят спокойствие в надеждата за положителен завършек на спасителните работи”. 

Молитвите за миньорите, отправени след молитвата Ангел Господен, бяха придружени от думи на Папата за Деня за опазване на Творението, който италианските епископи отбелязват на 1 септември:

„Тази вече традиционна среща е важна и в икуменически план”, каза Бенедикт ХVІ. „Тази година темата ни припомня, че няма мир без зачитане на природата. Всички имаме дълга да предадем земята на новите поколения в такова състояние, за да могат достойно да я обитават и съхраняват от своя страна. Нека Господ ни помага в тази задача!”. 

В духовната част на своето размишление, преди молитвата Ангел Господен, Папата се спря на неделния евангелски откъс на Лука (14, 1.7-14) в който Исус призовава да се заеме „последното място” и се канят на обяд или вечеря „не приятели, нито братя, нито роднини, нито богати съседи”, а „бедни, маломощи, хроми, слепи”. „С тази сцена – посочи Папата – Господ няма намерение да даде урок на фарисеина” или за йерархията между властите, а да „подчертае мястото на човека в отношението към Бог”:

„Притчата подчертава един основен момент – смирението: който се превъзнася ще бъде унизен, а който се смирява ще бъде въздигнат. Последното място може да представлява състоянието на деградиралото от греха човечество; състояние от което само въплъщението на Единородния Син може да избави”. 

Затова, самия Христос заема последното място в света – кръста – и с това смирение ни спаси и постоянно ни помага:

„Нека от Него се научим на спокойствие в изкушенията, на благост в обидите и Божие послушание в болката в очакване на Онзи, който ни е поканил да ни каже: „ Друже, премести се по-горе!”. Истинското добро е да бъдем по-близо до него”. 

dg/ rv