Църквата чества празника на Св.Августин. Кардинал Комастри: пример за неуморно търсене на истината

Църквата чества на 28 август литургичния празник на Свети Августин – „гигант” на Християнската църква, определян като философ и богослов на свободата. За него говори Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция, миналата сряда, определяйки неговия живот като „постоянно търсене на истината”. Но не „псевдо истини, които не могат да дадат мир на сърцето, а на онази Истина, която дава смисъл на съществуванието”. Празникът се отбеляза с особена тържественост в базиликата „Св.Петър ин Сиел Доро” в италианския град Павиа, където се намират мощите на епископа от Ипона, и литургия от 18.30, предстоятелствана от кардинал Клаудио Хумес, префект на Конгрегацията за клира. С тържествена литургия празникът се отбелязва и в Остия, край Рим, където Августин прекарва част от живота си и където умира Моника, неговата майка. Литургията предстоятелства от 19.00 кардинал Анджело Комастри, генерален викарий на Папата за Римския диоцез. Пред микрофона на Радио Ватикана, кардинал Комастри споделя свои мисли за актуалното значение на фигурата на Св.Августин:


********
„Св.Августин е модел за човечеството с неговия впечатляващ модернизъм. Сякаш е вечно млад. Историята на Св.Августин може да се сравни с историята на един съвременен младеж, който обаче няма смелостта да търси истината. Августин е убеден, че има една истина, дотолкова, че не се успокоява докато не я намира – онази Истина, която озарява живота и му дава смисъл”.

В своите прочути „Изповеди”, той разказва с впечатляваща откровеност: „ Не виждах бездната на низостта в която бях пропаднал пред твоите очи, Господи. Спусках се в бездната с такава слепота, че сред моите връстници се срамувах да бъда по-малко негоден от тях, когато ги усещах да се гордеят от техните мръсни дела”. Но как тогава Августин е успял да се освободи от тези вериги? Откъде е намерил смелост за това? Отговорът е, че когато е бил в калта, Августин винаги е съхранявал в сърцето си нуждата да даде смисъл на своя живот. До момента в който познава Христос, като озаряваща живота светлина, не е бил щастлив.

На много днешни младежи липсва тази смелост и търсенето на идеала. Живеят на много ниско ниво: алкохол, дрога, необуздани развлечения, като едно опияняване, което им пречи да политнат нависоко. Августин, обаче, винаги е търсел да лети нависоко и когато не е успявал да направи този „скок” към Бог е страдал. Именно това страдание е събудило у него страстното търсене на истината, което го отвежда до Бог. От тази среща се ражда гиганта Августин”.


dg/ rv