Католическо-православният диалог в навечерието на срещата във Виена
От 20 до 27 септември в астрийската столица, Виена, ще се проведе 12-та работна среща
на международната смесена комисия за богословският диалог между Католическата и Православната
църква, която започна проучването на ключовия проблем на историческия и доктринален
спор между Изтока и Запада за ролята на епископа на Рим в Христовата Църква. Богословският
диалог се води от смесената международна комисия между Католическата и Православната
църква в нейната цялост, но е поставен в сферата на отношенията между Католическата
църква и различните Православни църкви (Вселенската, Московската, Сръбската, Румънската
Патриаршии, гръцката и албанската Православни църкви и т.н). Освен това, разговори
от богословски характер се провеждат и на различни нива особено в богословските факултети
и институтите за икуменически диалог. Тези отношения през изминалата година регистрираха
много положителни моменти. От своя страна самите трудности, които несъмнено се срещат,
помагат за уточняване на самия начин на диалог.
В посланието, което Бенедикт
ХVІ отправи на 30 ноември 2009 г. към Вселенския Патриарх, Вартоломей І, по повод
празника на Свети Андрей, се посочва че Светият Дух, който „води Църквата и е способен
да превърне всички човешки слабости във възможност за добро, ръководи работата на
Смесената международна комисия за богословския диалог, която проведе своята 11-та
пленарна сесия в Кипър (Пафос, 16-23 октомври 2009)”. В документа Светият Отец изразява
задоволство от добрата атмосфера, която спомогна за работата на Комисията: „Срещата
бе белязана от чувството на голяма отговорност и братска обич и близост”. Като се
позовава на темата, която в настоящия момент комисията разисква, Бенедикт ХVІ изрази
следното съображение: „Темата на пленарната сесия – ролята на епископа на Рим в общението
на Църквата през първото хилядолетие – несъмнено е сложна и изисква широко проучване
и търпелив диалог, ако искаме една пълна и споделена интеграция на Западната и Източната
традиция”.
Трябва да се отбележи, че с присъствието на руската делегация, която
напусна предишната сесия през 2007 г. в Равена, в Кипър се събра моралната цялост
на православното представителство. Причината за напускането на срещата в Равена от
страна на руската Православна църква бе поради вътрешен спор между Вселенската и Московската
Патриаршия. След падането на комунизма и обявяването на независимостта на балтийските
държави, Вселенската Патриаршия призна независимостта на естонската Православна църква,
призовавайки я да се присъедини към богословския диалог в Равена. От своя страна Московската
Патриаршия не признавайки тази независимост, нейните двама делегати на срещата в Равена
оспориха присъствието на естонските представители и със съгласието на техните църковни
настоятели, напуснаха срещата за да не дадат повод за какъвто и да е вид признаване
на тази независимост. Това бе вътрешен спор в православната църква, но който причини
рана и в богословския католическо-православен диалог. Контактите между двете патриаршии
и отношенията с другите Православни църкви допринесоха да намирането на решение, което
разреши проблема, въпреки че остана отворен въпроса за автономността на естонската
Православна църква. При среща на православните примаси в Истанбул през октомври 2008
г., по покана на Вселенската Патриаршия, се реши че Православната църква е представлявана
от всички и само от автокефалните Църкви. Автономните църкви са представлявани от
съответните Църкви майки, както при предсъборните комисии подготвящи всеправославния
Събор, така и в икуменическите диалози. Поради тази причина въпроса за присъствието
на автономните църкви в диалога не е вече състоятелен. В настоящият момент автокефалните
църкви (патриархати и архиепископати) са петнадесет с влизането на автокефалната Православна
църква на Албания след нейното преструктуриране и падането на комунистическия режим.
Смесената
богословска комисия за диалога между католици и православни се срещна в Кипър, за
да обсъди примаса на епископа на Рим, на базата на общия документ от Равена (2007)
и въз основа на неговия мандат. Този документ подчертава: „Двете страни – католици
и православни – са единодушни над факта, че Рим, в качеството си на Църква, която
„предстоятелства в любовта”, според думите на Свети Игнатий Антиохийски, заема първото
място в таксиса (в реда на Църквите) и че епископа на Рим е protos, т.е. пръв, между
патриарсите”. Това е важно твърдение преди всичко защото е направено заедно от католици
и православни. Но какво е неговото значение за Църквата? Какви са последствията от
упражняването на тази функция? Документа от Равена уточнява: „Те – католици и православни
– не са единодушни относно тълкуването на историческите свидетелства от онази епоха
и това що се отнася до прерогативите на епископа на Рим, в качеството му на пръв сред
патриарсите. Въпрос, който е видян по различен начин още през първото хилядолетие”
(n. 41). Относно примата на различни църковни нива, документа от Равена поставя в
светлина преди всичко две основни точки. На първо място, че „примата на всички нива
е една утвърдена практика, базирана на каноничната традиция на Църквата”. В последствие,
„докато примата на универсално ниво е прието от Изтока и Запада, съществуват разлики
в разбирането както на начина по който би трябвало да бъде упражняван, така и на неговите
богословски и писмени основи” (n. 43). Ето защо Комисията заявява, че съществува съгласие
над факта за съществуването в практиката на Църквата на един protos и на универсално
ниво. Същевременно отбелязва три зони на различие. Между Изтока и Запада съществуват
различия относно тълкуването на историческите свидетелства, относно писмените и богословски
основни, както и относно начина на упражняване на този примат.
В заключение,
документа на Равена посочва проблематиката, която трябва да се разгледа в диалога.
Текста подчертава: „Остава да се проучи задълбочено въпроса за ролята на епископа
на Рим в общението на всичките Църкви”. Документа отбелязва два основни въпроса: „Каква
е специфичната функция на епископа на „първото седалище” в еклесиологията на общението,
с оглед потвърденото относно съборността и авторитета? По какъв начин учението за
универсалния примат от Първият и Вторият Ватикански събор може да бъде разбрано и
живяно на светлината на църковната практика през първото хилядолетие?”. Съвместният
документ от Равена, коментира: „Отнася се за възлови въпроси за нашия диалог и надежди
за възстановяване на пълното общение между нас” (n. 45). Това цялостно проучване включва
и изследване на целият период от първото хилядолетие, т.е. периода в който Изтока
и Запада живяха в пълно общение; в последствие ще се премине в периода на второто
хилядолетие, време в което упражняването на примата на епископа на Рим позна едно
значително укрепване, включвайки догматичната норма от Първия Ватикански събор и
тълкуването и от Втория Ватикански събор. Всичко това включва поне две зони на общо
проучване: идентифицирането на историческите факти в тяхната обективност и опита от
една обща ерменевнтика, която да доведе до единогласие. Става въпрос за един сравнително
дълъг период. По време на сесията в Кипър, започна изучаването на ролята на епископа
на Рим, на базата на черновата подготвена от Смесения координационен комитет, който
се срещна в Елунда от 27 септември до 4 октомври 2008. По този начин се даде начало
на изучването на историческите свидетелства за особената роля на Църквата в Рим и
на нейният епископ през първите векове. Установи се, че апостолическите писания ясно
свидетелстват, че Църквата в Рим е заемала отчетливо място сред Църквите и е притежавала
едно особено влияние по доктриналните, литургичните и дисциплинарни въпроси. В качеството
си на столица на империята, Рим е притежавал единствена по рода си значимост. Идването
на Петър и Павел в Рим и тяхната мъченическа смърт, поклонничеството до техните гробове,
дадоха голям религиозен отглас в цялата християнска общност. В кризисния момент за
Църквата в Коринт, Църквата в Рим се намесва, изпращайки послание за помирение, за
да се възстанови хармонията и единството. За автор на това послание се посочва епископа
на Рим, който свети Игнатий идентифицира с Папа Климент. Следва Посланието до римляните
на Свети Игнатий Антиохийски, който позовавайки се Църквата в Рим, посочва че тя „предстоятелства
в любовта”. В посланието Свети Игнатий, възхвалявайки характеристиките на апостоличност
и ортодоксалност на Църквата в Рим, посочва че е необходимо всяка Църква да се съгласува
с нея по причина на нейният произход и авторитет (propter potentiorem principalitatem).
Двупосочния анализ – идентифициране на данните и опит за тълкуване – ще продължи и
над други елементи проявили се през първото хилядолетие, като решенията от вселенските
събори отнасящи се до таксиса на Църквите, определящата роля на Рим в особено кризисни
моменти: арианство, монофизизъм, монотеизъм, иконоборство. Цялата панорамика от въпроси,
които трябва да се проучат, обгръща тематиките за ролята на римската Църква в общението
на Църквите, ролята на епископа на Рим в моменти на напрежение в църковното общение
и влиянието на небогословските фактори, допринесли за развитието на ролята на епископа
на Рим в Църквата и обществото.
Позовавайки се на работата на смесената
международна комисия за богословския диалог, в горецитираното послание към Вселенския
Патриарх Вартоломей І, Бенедикт ХVІ дава безценен ориентир за ролята на епископа на
Рим: „Това служение не трябва да бъде тълкувано в перспективата на власт, а по-скоро
в сферата на една еклесиология на общението, в служба на единството в истината и любовта”.
И прибавя: „Епископът на Църквата в Рим, която предстоятелства в любовта (Свети Иганатий
Антиохийски) е слуга на слугите Божий (servus servorum Dei – Свети Григорий Велики)”.
По този начин, Бенедикт ХVІ укрепи съществуващата идея, припомняйки предложението
за необходимостта от братски диалог, за да се намерят заедно начините на служение
на епископа на Рим. В посланието Папата пише: „Както бе писал моят възлюбен предшественик,
Божия Раб Йоан Павел ІІ, и както подчертах по време на моето посещение във Фенер през
ноември 2006, става въпрос заедно да търсим, вдъхновени от модела на първото хилядолетие,
формите в които епископа на Рим може да осъществи едно служение признато от всички”.
Смесената
международна комисия ще продължи проучването на темата за ролята на епископа на Рим
през първото хилядолетие и през следващата сесия свикана във Виена от 20 до 27 септември.
За този диалог по тази възлова тема Бенедикт ХVІ призова за молитва: „Нека се помолим
на Бог да ни благослови: нека Светият Дух ни води по този труден, но въпреки това
обещаващ път”.