Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: апел за прекратяване насилието в Сомалия. Постоянство в търсенето на Истината по примера на св.Августин

По време на генералната аудиенция, която проведе днес в апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо, Бенедикт ХVІ отправи силен апел за прекратяване насилията в Сомалия. В своето катехистично поучение Папата призова вярващите да приемат светците "като другари" по пътя на вярата и отново се върна на темата за търсенето на истината, която е една от основните характеристики на Свети Августин. В началото Папата насочи своите мисли към Могадишо, откъдето продължават да пристигат вести за жестоки насилия и атентати:

„Изразявам моята духовна близост към близките на жертвите и всички онези, които в Сомалия страдат по причина на омразата и нестабилността. Призовавам, с помощта на международната общност, да не се щадят силите за възстановяването на закрилата на живота и зачитането на човешките права”. 

В своето катехистично поучение Папата призова вярващите да приемат светците "като другари" по пътя на вярата и християнския живот. „Всеки един от нас – подчерта Папата – трябва да притежава Светец, който му е по-близък, за да го чувства до себе си с молитвата и застъпничеството, но също и за да му подражава”. Ето защо е необходимо да се познават повече светците, като тръгнем от този чието име носим, четейки неговия живот и творби:

„Бъдете сигурни, че те ще се превърнат в добри водачи, за да обичате все повече Господа и ценна помощ във вашето човешко и християнско израстване. Както знаете, аз също съм привързан по особен начин към някой Светци. Сред тях, освен Свети Йосиф и Свети Бенедикт, чието име нося, е Свети Августин,когото имах възможността да опозная по отблизо, чрез учението и молитвата, и който се преврърна за мен в „добър другар” по пътя на моя живот и служение”. 

Папата припомни един важен аспект от човешкия и християнски опит на Свети Августин, а именно неговото „постоянно и неспокойно търсене на Истината”. Характеристика, която е „актуална и в нашата епоха, в която изглажда че релативизма е парадоксално „истината”, която трябва да води мислите, решенията и поведението”. Светият епископ от Ипона, посочи Папата, „е човек, който никога не живя повърхностно”, не потърси „псевдо-истини неспособни да дарят траен мир на сърцето”, а „онази Истина, която дава смисъл на живота и е „домът” в който сърцето намира спокойствие и радост”:


„Неговият живот, не е бил лесен: смятал е, че ще намери Истината в престижа, кариерата, материалните богатства, в гласовете които са му обещавали незабавно щастие; направил е грешки, преминавайки през тъга и неуспехи, но най-важното - никога не се е спирал, не се е задоволявал от това което му дава само временна светлина; съумял е да погледне дълбоко в себе си, осъзнавайки, както пише в своите Изповеди, че тази Истина, този Бог който търси с всички сили, е бил винаги до него, никога не го е изоставил и е очаквал да влезе окончателно в неговия живот”.


„В своето неспокойно търсене Свети Августин разбра, че не е той който намира Истината, а самата Истина, която е Бог, го намира”, отбеляза Папата. По този път към истината, най-важното за Светеца е тишината: „създанията трябва да мълчат, за да може да зацарува тишината, в която Бог може да говори”. Това е валидно и за нашето време: "понякога се страхуваме от тишината, усамотението, мислите над собствените дела, дълбокия смисъл на нашия живот":


„Често се предпочита изживяването на бягащия миг, мислейки че той води до трайното щастие; предпочитан е повърхностния живот, без да се мисли; дори се изпитва страх от търсенето на Истината или може би от страха, че Истината може да ни намери, да ни сграбчи и промени нашия живот, така както стана със Свети Августин”. 

Бенедикт ХVІ завърши катехистичната беседа с призив към вярващите:

„Скъпи братя и сестри, искам да кажа на всички - дори и на онези, които преживяват труден момент по пътя на вярата или които участват малко в живота на Църквата или който живее така, „сякаш Бог не съществува” – да не се страхуват от Истината, да не прекъсват пътя към нея, да не престават да търсят дълбоката истина в себе си и заобикалящите ги неща, посредством вътрешните очи на сърцето. Бог не забравя да дарява Светлината, за да видим, и Топлината, за да накара сърцето да почувства, че ни обича и желае да бъде обичан”.


svt/ rv