Обръщане към вярата

„Не ожесточавайте сърцето си, а вслушайте се в гласа на Господа”, е апелът който често срещаме в книгите на старозаветните пророци, но също и постоянния призив на Исус, който се обръща към онези, които въпреки че виждат Неговите чудеса, не се обръщат към вярата. Исус, четем в единадесета глава от евангелието според Матей „започна да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха”. Не веднъж Бенедикт ХVІ спира вниманието си върху тази евангелска страница.

Думите на Исус в евангелието от Матей са много строги: той укорява градовете на Хоразин, Витсайда и Кафарнао, за тяхното коравосърдечие пред извършените в тях чудеса. В проповедта си от 7 март 2010 г, Бенедикт ХVІ пояснява строгостта на Исус в Неговия апел за обръщане:


„Исус ни отправя този апел не с една самоцелна строгост, а именно защото е обезпокоен за нашето добро, нашето щастие и спасение. От наша страна трябва да му отговорим с искрено вътрешно усилие, молейки Го да ни помогне да разберем, къде точно трябва да се насочи нашето обръщане”. (Проповед, 7 март 2010)

Но какво означава да се обърнем към вярата?
 
„Да се обърнем към вярата означава да променим посоката по пътя на живота: но не една малка промяна, а истинска и съществена. Обръщането означава да вървиш срещу течението, където това „течение” е повърхностния, непоследователен и илюзорен начин на живот, който често ни влече, доминира и ни прави роби на злото или затворници на един посредствен морал. С обръщането се целим към един възвишен християнски живот, поверявайки се на живото и лично Евангелие, което е Исус Христос”. (Генерална Аудиенция, 17 февруари 2010)


Ето защо Исус е крайната цел и дълбокия смисъл на обръщането. По този начин, посочва Папата, обръщането към вярата показва своето най-прелестно и очарователно лице:


„То не е едно обикновено морално решение, което поправя нашия живот, а е по-скоро избор на вяра, който ни въвлича изцяло в съкровеното общение с живата и конкретна личност на Исус. Обръщането и вярата в Евангелието не са две различни неща, по някакъв начин доближени между тях, а изразяват една и съща действителност”. (Генерална Аудиенция, 17 февруари 2010)

Исус отправя тези укорителни думи към всички онези, които го познаха и не искат да се обърнат и им припомня денят на последният съд, когато ще бъдат строго съдени. В последният ден, подчертава Папата, ще бъдем съдени според нашата любов: „Бог ще ни запита дали сме обичали, но не по абстрактен начин, а конкретно и с факти”:


„Господ има при сърце нашето добро, т.е. всеки човек да притежава живота, и по-специално Неговите „най-малки” чеда да се присъединят към трапезата, която Той подготвя за всички. В Неговото вечно Царство, Бог приема всички онези които всекидневно полагат усилия да поставят на практика Неговото слово”. (Ангел Господен, 23 ноември 2008)

svt/ rv