"Паси моето стадо": призива на Исус към Петър в поучителната власт на Бенедикт ХVІ

На 20 август Католическата църква чества литургичния празник на Свети Пий Х. Евангелският откъс за този празник разказва за срещата между Свети Петър и възкръсналия Христос, на бреговете на Тибериатското езеро. Господ три пъти пита своя ученик дали го обича, призовавайки го да пасе Неговото стадо. Не веднъж през своя Понтификат Бенедикт ХVІ се спира на този евангелски откъс, насочвайки своите мисли над пасторалното управление поверено от Исус на Петър и неговите приемници.

Нека са молим Господ да ни дари „пастир според Неговото сърце, пастир който ни води към познанието на Христос, Неговата любов и истинската радост”. Това са думите на Йозеф Ратцингер произнесени на 18 април 2005 г. по време на литургията в навечерието на Конклава за избирането на новия глава на Римокатолическата църква. Ден по-късно е избран за Папа, призван по този начин да пасе стадото, точно както Петър преди две хиляди години. Задължение, което надминава човешките сили и което Бенедикт ХVІ поверява на молитвите на вярващите, на стадото Господне, което Той му повери:


„Молете се за мен, за да се науча да обичам все повече Неговото паство – вие, Светата Църква, всеки един от вас поотделно и всички заедно. Молете се за мен, за да не избягам от страх пред вълците. Нека се молим едни за други”. (Литургия за началото на Понтификата, 24 април 2005)

Мисията на пастира, припомня Папата, трябва да се породи от любовта към Христос. Ето защо е необходимо да се следва Господа, да бъдем водени от Него и да влезем в Неговото измерение на безкрайна любов:

„Нека винаги да помним, че за всеки Пастир, любовта към Христос е условието за Неговото служение, е нищо не трябва да бъде поставено преди нея. „Симоне Йонин обичаш ли ме?”. Нека въпроса на Исус към Петър да отеква винаги в нашето сърце, скъпи Братя, и да предизвиква всеки път, отново затрогващия отговор от наша страна: „Господи, ти знаеш всичко, ти знаещ че те обичам”. (Аудиенция с новите митрополити, 30 юни 2008)

Бенедикт ХVІ подчертава, че пастирите „са просредниците чрез които Христос обича хората”. Именно поради това, в основата на пастирското служение стои винаги „личната и постоянна среща с Господ”:

„За да си Пастир според Божието сърце (Йер. 3,15) е необходимо дълбоко вкореняване в живото приятелство с Христос, не само чрез разума, но и чрез свободата и волята. Необходимо е ясното съзнание за получената в Свещеническото ръкоположение идентичност и безусловната готовност да водиш повереното стадо там където Господ иска, а не в посоката, която привидно изглежда по-лесна и угодна”. (Генерална аудиенция, 26 май 2010)


Петър, припомня Папата, „не беше една скала, а слаб и непостоянен човек”. Но Господ „иска да направи именно от него камъка и да покаже, че чрез един слаб човек”, Той подкрепя Църквата и я държи единна:

„От този ден Петър, следва своя Учител с ясното съзнание за собствената слабост; но това съзнание не го обезкуражава. Той знае, че може да разчита на присъствието на Възкръсналия”. (Генерална аудиенция, 24 май 2006)

„От наивният начален ентусиазъм – продължава Бенедикт ХVІ – преминавайки през болезнения опит от отричането и плача на обръщане, Петър се доверява на онзи Исус, който се приспособи към неговата нищожна способност да обича”. Опита от изкуплението на Петър се превръща за нас в пример, който ни насърчава и призовава да се надяваме в Господа:
 
„По този начин ни показва пътя, въпреки нашата слабост. Знаем, че Исус се приспособява към тази наша слабост. Ние Го следваме с нашата нищожна способност да обичаме и знаем, че Исус е добър и ни приема”. (Генерална аудиенция, 24 май 2006)

svt/ rv