Бенедикт ХVІ на Успение Богородично: християнството не възвестява абстрактно спасение, а вечността за това което обичаме

Християнството не възвестява абстрактно спасение на душата в едно неясно отвъдно, а обещава вечния живот, където нищо от което ни е най-скъпо ще бъде загубено и ще продължи да живее благодарение на Божията любов. Това каза Бенедикт ХVІ по време на тържествената литургия за празника Успение Богородично, която предстоятелства в енорията „Свети Тома от Виланова” в Кастел Гандолфо. Папата призова всички християни да изградят, още тук на земята, новият свят, който не ще премине. На обед, Светият Отец измоли традиционната молитва Ангел Господен, в двора на Апостолическата лятна резиденция.


„Ние вярваме, че Мария, като нейния Син Христос, победи смъртта и ликува в небесна слава в пълнотата на нейното същество, „с душа и тяло”.


В проповедта Бенедикт ХVІ разгледа формулирането на Догмата за Успението на Дева Мария, провъзгласена преди 60 години от Папа Пий ХІІ. Мария ни предшества, но кои са „корените на тази победа над смъртта, провиденчески осъществена в Мария?”, запита риторично Светият Отец:

„Корените се намират във вярата на Девицата от Назарет… вяра, която е послушание към Словото Божие и цялостно поверяване на божествената инициатива и действие… Ето защо, вярата е величието на Мария, както провъзгласява радостно Елисавета: Мария е „благословена между жените”, защото вярва и живее по уникален начин „първото” от блаженствата: вярата”.


Но Мария, възнесена в Небесата, не е далеч от нас, посочи Бенедикт ХVІ:


„Всички ние днес осъзнаваме, че термина „небеса”, не се отнася за някое си място във вселената. Той се отнася за нещо много по-велико и трудно да се определи с нашите ограничени човешки понятия. С термина „небеса”, желаем да потвърдим че Бог, който е близо до нас, не ни изоставя дори и в смъртта и отвъд нея, защото е приготвил за нас едно място и ни дарява вечността”. 

Бенедикт ХVІ поясни тази действителност, позовавайки се на паметта, запечатана в нашите сърца, за всички наши възлюбени покойни. Една част от тях продължава да живее с нас, но е като „сянка”, защото също и тази памет в нашите сърца е предназначена да премине”:


„Бог никога не преминава и ние съществуваме по силата на Неговата любов; съществуваме защото Той ни обича, защото ни е замислил и призовал към живот. Съществуваме в мислите и любовта Божии. Съществуваме с цялата наша действителност, не само в нашата „сянка”. Нашето спокойствие, нашата надежда, нашият мир се основават именно на това: в Бог, в неговата творителна любов, ние сме запазени и въведени с целия наш живот, с цялото наше същество във вечността. Неговата любов е тази, която побеждава смъртта и дарява вечността и именно тази любов ние наричаме „небеса”: Бог е толкова велик, че е приготвил място и за нас”.


„Исус, който е истински Бог и истински човек – продължи Папата – е нашата гаранция”, че човек и Бог „могат да съществуват и живеят вечно един в друг. Това означава, че от всеки един от нас няма да продължи да съществува само една част, а по-скоро, че Бог познава и обича човека в неговата цялост, такъв какъвто е”:


„Бог приема в неговата вечност това което сега, в нашия живот, направен от страдания и любов, надежда, радости и тъга, расте и се изгражда. Човек в неговата цялост, целият негов живот, взет и пречистен от Бог, получава вечността. Скъпи приятели! Аз смятам, че това е една истина, която трябва да ни изпълни с дълбока радост. Християнството не възвестява само някакво си спасение на душата в едно неопределено отвъдно, в което всичко това, което на този свят ни е било скъпо ще бъде заличено. То обещава вечния живот, „живота на бъдещия свят”: нищо от това което ни е скъпо ще бъде заличено, а по-скоро ще намери пълнотата в Бог”. 

Християнството, подчерта Папата, дава непоклатимата надежда за едно сияйно бъдеще и „ние като християни сме призвани, да изграждаме този нов свят, да работим докато той се превърне един ден в „светът Божий”: свят, който ще превъзхожда всичко онова, което ние можем да изградим. В Мария, възнесена на небето, участваща изцяло във Възкресението на своя Син, ние съзерцаваме реализацията на човешкото същество според „света Божий”. Бенедикт ХVІ завърши своята проповед с молитва:


„Нека се молим Господ, да ни помогне да осъзнаем, колко е безценен в Неговите очи нашия живот; да укрепи нашата вяра във вечния живот; да ни направи хора на надеждата, които работят за изграждането на свят благоразположен към Бог, хора пълни с радост, разпознаващи красотата на вечния живот сред трудностите на всекидневието и с тази увереност живеят, вярват и се надяват”. 

След празничната Света Литургия, Бенедикт ХVІ се завърна в лятната Апостолическа резиденция за молитвата Ангел Господен. В краткото размишление Папата припомни, че „набожността към Дева Мария, придружава още от самото начало живота на Църквата”. „Артисти от всяка епоха – посочи Светият Отец – изрисуваха и изваяха светостта на Господнята Майка, украсявайки църкви и светилища. Поети, писатели, композитори отдадоха почит на Девицата с техните химни и литургични песнопения. От Изток до Запад, Пресветата Дева е призовавана като небесна Майка, която държи в ръцете си Божия Син, и под чието покровителство намира убежище цялото човечество”:


„Под твоето покровителство прибягваме, Пресвета Майко Божия: не презирай молитвите, които ти отправяме в нашите изпитания, но избави ни от всяка опасност, о Дево славна и благословена”. 

svt/ rv