Отец Люк Крепи: Изборът на безбрачието е измерение на свободата

Въпросът за безбрачието е основен в избора на католическия свещеник. Как днес се приема от кандидатите това условие в едно общество, което отрежда изключителна роля на сексуалните връзки, с какви последствия е свързан този избор и как той се вписва в един глобален проект за живота? Това са темите в интервюто с отец Люк Крепи ръководител на семинарията в Орлеан за френския всекидневник "La Croix". Интервюто е част от по-мащабно проучване, "Vies de prêtres" (”Животът на свещениците”), което "La Croix" посвещава на фигурата на свещеника във Франция и по света.


Как биват подготвени бъдещите свещеници за един емоционален живот без сексуални контакти?
Първо трябва да се отбележи, че сексуалността не се ограничава само до гениталиите, така както емоционалния живот е по-всеобхватен от сексуалния, въпреки че тази област е очевидно важна. В допълнение, в семинарията, не се обръща внимание единствено на това конкретно измерение на бъдещия свещеник, колкото и важно да е то, но по-скоро се търси да се насърчава едно по-интегрирано развитие, което има предвид цялостното човешко формиране. Все пак, за да отговоря на въпроса, свещениците биват подготвяни по различни начини. Преди всичко, както и Йоан-Павел II ясно посочва в пост-синодалното си писмо Pastores Dabo Vobis, посветено на формирането на свещениците, това става по пътя на наблягане на живота в общност. За емоционалното равновесие, отношенията в общността са едно важно условие за разпознаване на званието. След това, е важно да се провокират размисъл и дискусия за сексуалността. Още в първите години на обучението, предлагаме срещи с психолози и се съобразяваме с данните предоставени от хуманитарните науки. Третият елемент е пасторалната общност, където бъдещите свещеници правят първите си стъпки и получават опит, срещайки се с различни хора. Понякога това, което се случва на практика показва слабости, на които не е било обърнато внимание. Случва се един бъдещ свещеник да не се справя добре с живота на общността в семинарията, но вместо това да се представи като добър пастир на практика. И накрая, духовното съпътстване очевидно e от съществено значение. Въпросът е да се хомогенизира живота, приобщавайки в едно всичките му измерения.


Трябва ли все пак свещеникът да се откаже от нещо?
Да, отказът е от половия израз на сексуалността. Не е лесно, особено сега, като се има предвид средната възраст на влизане в Семинарията (28 години). Някои семинаристи са имали вече сексуални преживявания, дори съжителство, преди да влязат в семинарията. С тях заедно трябва да открием как да се справим с този отказ и да се преодолee вече съществуващия "спомен на тялото". Но това не важи единствено за семинаристите, защото дори и при двойките двамата трябва да се упражняват в този отказ: верността изисква да се откажеш от другите възможни сексуални връзки. Добре е този отказ на бъдещите свещеници да не се превръща в нещо маргинално или изключително. В нашето общество има безбрачни хора, които не свеждат емоционалния си и сексуален живот до гениталните му измерения и отхвърлят връзки, които не биха се оказали трайни. Обществото ни отрежда изключителна роля на сексуалните връзки. Църквата, обаче интегрира сексуалните отношения в един по-цялостен ангажимент към другия, който изисква определена емоционална зрялост. Затова, за да има всичко това значение, трябва да се научим да се отказваме.


Как се борави с въпроса за безбрачието в семинарията?
Трябва да е ясно, че в семинарията не се влиза единствено с мисълта за безбрачие! Безбрачието има смисъл единствено в по-широка перспектива: в услуга на Църквата, поради любов към Христос. Как се вписва безбрачието в един глобален проект за живота? Ако на него се гледа като тежест, това няма да работи. Въпросът който всеки трябва да си постави е следният: как в желанието да стане свещеник, човек да интегрира и придаде смисъл на това звание, изискващо безбрачието и отказa, който то предполага? Повтарям, това не е защото свещениците са безполови! Това е съзнателен избор на живот и начин да се осмисли собствената сексуалност в един проект, който я превъзхожда, без да я отрича. Залогът е във фактa, че те живеят сексуалността си по един освобождаващ начин; в избора на безбрачие се проявява едно измерение на свободата. Сексуалността, дали за отделното лице избрало безбрачието или за двойкатa, винаги изисква баланс, който се гради през целия живот.


В какъв смисъл това решение за безбрачие е по-труднo днес?
Всяка епоха, преосмисля въпросът за сексуалността. Това не е изцяло интимен и личен въпрос, като твърде често се смята. Той е повлиян от културата. Вярно е, че в общество, което е твърде еротизирано и което цени гениталната сексуалност за сметка на по-обширното разбиране за сексуалността, това не може да се види. По-специално търси се непосредственост, която е в ущърб на трайната сексуална хармония. Вярвам, че сексуалността е вероятно една от най-интересните, но и най-трудни области за упражняване на личната свобода.


Как Църквата гарантира съпътстването на това емоционално измерение след семинарията?
Не е лесно. Първите години на свещеничеството могат да се окажат трудни. Животът в семинарията за някои, е една силно защитена зона, понякога дори живот “в саксия”. Когато един семинарист отиде в енорията, често бива заобиколен от много хора и внимание. Но след това трябва да се върне към една по-тежка реалност, която често e доста самотна. Ние тласкаме много млади свещеници да станат част от група: една група от млади свещеници, които да се срещат редовно и да споделят онова, което живеят. Много епархии организират допълнителни форми за съпътстване на младите свещеници. Аз приканвам свещениците винаги да предвиждат духовно напътствие. Вярвам също, че миряните и по-старите свещениците трябва да полагат грижи за по-младите, така че свещеническото братство да не остава само на думи. Като цяло е важно да се даде възможност на младите свещеници да имат събеседници в епархията си, с които редовно да обсъждат своето положение. Срещата на епископа с всеки млад свещеник в годишнината на ръкоположението би имала добър ефект, както и постоянната бдителност от страна на епископския викарий. Безспорно, необходимо е младите свещеници, изправени пред трудностите, характерни за първите години на служение, да не бъдат оставяни сами".


По "Osservatore Romano" Бистра Пищийска